"Уважаеми читатели, Нека припомним думите на родения в Охрид Григор Пърличев, че "да се преведе Омир би било едно от най-знаменателните дела, което би доказало, че народът ни напредва". Именно този напредък дължим на Александър Милев и Блага Димитрова, които след многогодишен труд през 1969 г. ни предоставиха на модерен български език тази уникална творба на древността, културно наследство на модерната цивилизация. Преводът, освен с точността си, е със спазена ритмика и изключително художествено достойнство, предизвикващ художествена наслада у читателя. Той ни потапя не само в море от събития около ... |
|
I част на кирилица: св. Прокопий Сазавски, около 1030 г. II част на глаголица: монаси от Емауския католически манастир, Прага, 1395 г."Драги читателю, В ръцете си държиш фототипно копие от една българска светиня, а именно текстове на Глаголица и Кирилица на прочутото евангелие, над което са били заклевани всички френски владетели в катедралата на град Реймс. Реймското евангелие е пергаментен ръкопис, състоящ се от две части: първата от 32 страници, написана с българска кирилица и втората, от 62 страници, написана с българска глаголица. Първата част, която съдържа Празнични четения на евангелието за периода 1.IX. - 9. ... |
|
Извадка от Готи, сиреч гети. ... "Уважаеми читателю, През 2012 г. излезе забележителната книга на Юлия Хаджи Димитрова Готи, сиреч гети, Перпериком. Тази книга е в най-добрите традиции на българската нова историография, започнала с Блазиус Клайнерт, Мавро Орбини, Паисий Хилендарски, Спиридон Габровски, Раковски, Гаврил Кръстевич, Йонков-Владикин, Ганчо Ценов, Асен Чилингиров, Георги Сотиров и мн. др., традиция, която е прекъсната след 1944 г. със заповедта на окупационните съветски войски да се преследват и по възможност елиминират учени, изтъкващи националните черти на българската история. Юлия Хаджи Димитрова ... |
|
Препис: Д-р Николай Иванов Колев. ... "Драги читателю, В ръцете си държиш книга на Г. С. Раковски, публикувана за първи път преди 162 години и никога непреиздавана досега! В тази книга Раковски публикува за първи път в света съпоставка на българския със самскритския език и стига до извода, че огромно количество коренни думи са еднакви, както в българския така и в самскритския и имат същото значение. Това го води до извода, за древния произход на българския език, и за влиянието, което той е оказал на другите езици. Удивителен е преводът на цели самскритски изречения, с помощта на българския, говорен по негово време. ... |
|
Пето издание. Препис на съвременен български език: Минчо Георгиев Минчев. ... "На когото се случи, най-много от очакване, да вникне в моя беден ръкопис, да чете или да преписва, моля смирено да ми прости, ако открие погрешност в него, или погрешност в ръкописането, или в граматиката, да не хули, нито да укорява, понеже не владея художественото писане; и не писах аз с намерението да поучавам или да показвам моя художествен разум и да получа (за това) похвала: но като виждах, че този славен преди това народ, сиреч царски и патриаршески, както и чадата му апостолски, бе доведен до такова крайно забвение и унижение, че ... |
|
Ръкопис, завършен преди 1865 г. Преписана на новобългарски от Николай Иванов Колев. Първо издание 2019. ... "Драги читателю, като член на Върховния съдебен съвет на Османската империя българинът Кръстевич е бил съдия с изключително реноме, което несъмнено се е дължало на неговите изключителни знания по мюсюлманските, християнските и светските закони и на неговата безукорна почтеност. Иначе как би разглеждал дела между видни поданици на Османската империя или как би въвел модерния Наполеонов търговски закон в Турция? По тази причина в Том 2 на своята история той излага историята на Мохамед и същността на исляма ... |
|
Препис: Д-р Николай Иванов Колев. ... Женева, 1870 година."Уважаеми читателю, След като Паисий написа своята история, националното самосъзнание на нашият народ започна да се възвръща. Сред българската интелигенция имаше единодушие, че народът ни трябва да се стреми към своята политическа свобода. Разлики имаше само по начинът, по който това трябваше да стане. Кръгът около Васил Априлов, Николай Палаузов, габровския еснаф и чорбаджии смяташе, че нашият народ първо трябва да се просвети и след това да избере собствения си път към свободата: резултатът беше създаване на гимназиалното образование сред българите. ... |
|
Сказка, държана на 4 ноември 1938 г. в София. ... "Едно общество от любители на българската история ме покани да държа сказка върху народността на старите македонци. Същото това общество откри родолюбивия българин и столичен печатар, господин Петър Глушков, който бе тъй любезен и щедър да издаде даром тая книжка, за което казаното общество и аз му благодарим най-сърдечно. Питането за народността на старите македонци не се изчерпва с тая книжка. В нея, обаче, е казано най-същественото, от което се вижда, че старите македонци продължават да живеят в днешните македонци и че те са принадлежали към оня народ, който ние ... |