Бай Ганьо

Класическото произведение на Алеко Константинов в ново колекционерско издание с оригинални илюстрации от Чавдар Николов.

Алеко Константинов е роден в Свищов, завършил е право в Одеса и започва кариерата си като съдия и прокурор в София. След като два пъти е уволняван по политически причини, става адвокат. Има дисертация по наказателно право. Сътрудничи със статии, фейлетони и пътеписи във в. "Знаме", орган на Демократическата партия. Посетил е три световни изложения - в Париж (1889), в Прага (1891) и в Чикаго (1893), където натрупва впечатления, за да създаде героя си Бай Ганьо. Той е събирателен образ от наблюденията на писателя върху нашенци. Името на неговия сатиричен персонаж става нарицателно за черти у българина, много от които са непроменени повече от век по-късно. Части от книгата "Бай Ганьо" са излизали първо като фейлетони и откъси във вестник.
Алеко Константинов е убит на 34 години по погрешка. Селяни организират покушение срещу съпартиец на Алеко, докато те двамата пътуват с файтон към Пазарджик. Атентаторите стрелят с пушка, но улучват писателя. Близкото село сега се казва Алеко Константиново. Щастливеца е най-популярният псевдоним, който е използвал фейлетонистът във вестниците.

Авторът на оригиналните илюстрации в това издание на "Бай Ганьо" Чавдар Николов е завършил BIAD - Института по изобразителни изкуства и дизайн в Бирмингам. Той е един от най-известните български карикатуристи в последните 20 години. Работил е в няколко вестника, също и в Нова тв, откъдето е уволнен със скандал заради карикатури на премиера Борисов, а всичките му творби, дори интервюта с него, са изтрити от четири сайта на медийната група. Чавдар Николов е един от издателите и авторите на вестника за карикатури "Прас прес"

Той е учил право в гр. Одеса, работил е като съдия и прокурор в Софийския окръжен съд, както и като помощник-прокурор и съдия в Софийския апелативен съд. Освен това два пъти е уволняван по политически причини.
Едва ли бихте се досетили, че става дума за великия български писател Алеко Константинов. Естествено той не е известен с това, че е бил адвокат толкова, колкото че е автор на литературни произведения, някои от които до ден днешен са сред задължителните четива на учениците в училище.

Алеко Иваницов Константинов е български писател, адвокат и основател на Българския туристически съюз. Известен е още с псевдонима си Щастливеца. Роден е в град Свищов на 13 януари (1 януари стар стил) 1863 г. Учи в Свищовското училище (1872-1874) и в Априловската гимназия в Габрово (1874-1877). Средното си образование завършва в гр. Николаев в Русия, след което учи право в Новорусийския университет в Одеса. Е, вече разбрахте с какво се занимава след като се връща в България. Въпреки творческата си работа като писател, до последните си дни той е практикуващ адвокат.

Освен всичко, Алеко Константинов развива и активна обществена дейност. Той е член на Върховния македонски комитет, на Българското народообразователно дружество, на Комисията за насърчаване на местната индустрия, на Дружеството за насърчаване на изкуствата, на Музикалното общество, на Театралния комитет, както и на училищното настоятелство. По негова инициатива се създава първото туристическо дружество в България, което днес носи името Български туристически съюз. Началото му е поставено по време на организирано изкачване на Черни връх на 27 август 1895 г.

На 23 май 1897 г. (11 май стар стил) Алеко Константинов и съпартиецът му, политикът Михаил Такев, са в Пещера, където участват в тържествата за деня на Св. св. Кирил и Методий. Вечерта на същия ден двамата потеглят с файтон за Пазарджик, като по пътя спират за известно време в село Радилово. Тук е момента да споменем, че жителите на Пещера и Радилово имат отдавнашен спор за собствеността на гори и общински мери и във връзка с този конфликт група жители на Радилово, начело с кмета от Народната партия Петър Минков, решават да убият Такев.
Михаил Такев и Алеко Константинов напускат Радилово късно вечерта. В землището на съседното с. Кочагово Милош Топалов и Петър Салепов стрелят по файтона им с пушката на кмета на Радилово Здравко Игнатов, при което Алеко Константинов бива убит. Стрелците и заговорниците са осъдени на смърт, а днес с. Кочагово носи името Алеко Константиново.