Маргарита Петкова, редактор
Епопея на незабравимитеСтефка Петкова дебютира през 2004 г. със стихосбирката "Парченца любов". Освен стихотворения, пише разкази и приказки. Тя е един от най-активните членове в платформата за нова българска художествена литература "Хулите". Много от нейните произведения са публикувани в периодичния печат и са добре познати в интернет пространството. Удостоявана е с награди в национални конкурси за поезия. "Заведи ме на кино" е вторият ѝ поетичен сборник.
Колко любов е? На капка равна
и на живот равнозначеща.
Твърде малко - в нея да се удавиш,
твърде много - да я изплачеш.
Твърде бърза е - да я подминеш,
твърде висока - да я възпееш.
Твърде кратка, за да ти стигне,
твърде дълга, за да я надживееш.
1. Злодеят с нежно име
Той е този, който ми взе зората,
изпя ме в песен, развя байрака
и ми показа къде е Караджата.
Той ме научи да светя в мрака.
Той е този, който ми взе душата
и с кални стъпки през нея мина.
Той ме обучи в изкуството на войната.
Евакуирах чувствата и си спасих името.
Той е този, който ми даде всичко -
деца, свобода и стих.
Не помня дали го обичах...
Но не го забравих. И му простих.
2. Магът
Той дойде в най-тъмната нощ,
в която се бях изгубила,
сам изгубен, слаб и безпомощен.
Времето беше смутно и влюбено.
Отвори небето и слънцето падна
в очите ми - в слънце невярващи,
в ръцете ми - слепи и жадни.
Любовта беше стръмна и непрощаваща.
Любовта беше безпаметност и магия,
животът изля куршум и я развали.
Но в бяла приказка успя да го скрие...
Не го забравих. И го благослових."
Стефка Петкова
Рейтинг: 10.00 / 1 глас
