Шарени приказки

За хора, животни и фантастични същества.

"Това е книга с приказки, всяка от които е с различен цвят: жълта, синя, бяла, зелена, червена, черна, виолетова. На брой са седем, както дните на седмицата. И са шарени не само цветово, но и емоционално - показват разнообразието на света и живота, така както всеки ден е различен и ни носи нови познания и нови чувства. Героите в тях са хора, животни и фантастични създания.

Вярвам, че една наистина добра детска книга никога не е само детска. За да остави следа, за да заговори на сърцето, тя трябва да докосва не само малките читатели, но също така и детското, чистото, светлото, а и любопитството, които остават, макар и понякога добре скрити, в душата на възрастните.

Такава е целта и на книгата Шарени приказки - отправени не само към децата, но най-вече към детското в душата на всеки човек. Те рисуват различни усещания, не само радост, любов и надежда, но и такива като тъга, разочарование и болка, които неминуемо бележат живота ни рано или късно. Но приказките съдържат също така достатъчно сила и вдъхновение, които да ни помогнат да се изправим, когато сме паднали, да продължим напред.

Приказките винаги са съпътствали човечеството и свят като днешния продължава да има нужда от тях, дори може би повече от всякога. Ще бъда безкрайно щастлива и моите Шарени приказки да се присъединят към Океана от приказки, създаван от човечеството."
Вяра Тимчева

Илюстрации: Емилия Искренова.

Имало едно време едно съвсем обикновено момиченце. Родило се в китното градче Берковица, заобиколено от красиви планини и известно със своите вкусни малини, боровинки и кестени. Родителите му били много млади, все още студенти, и момиченцето било първото внуче от двете страни на многобройното семейство. Нямала си нито братовчеди, нито сестричка - това щяло да дойде години по-късно. Затова, въпреки че всички много я обичали, тя се чувствала малко самотна.

За щастие, обожавала книгите, научила се да чете на 5 години и оттогава се потапяла с огромно удоволствие в приказните истории. Едната ѝ баба споделяла любовта към книгите и всяка седмица ходели заедно в градската библиотека да си избират нови съкровища за четене. Когато станало време момиченцето да тръгне в първи клас, баба ѝ я завела за няколко дни в София и казала: Всяко дете трябва да познава столицата си. Понеже си родена в малко градче, искам да свикнеш с големия град, да се движиш свободно из него и да го разглеждаш с любопитство и без страх. Ще останем тук няколко дни и ще правим само това, което ти поискаш. Къде да отидем най-напред?

Това била страхотна екскурзия и по желание на момиченцето най-напред отишли да видят Университета и летището - дори и преди Зоологическата градина! Защото мечтата му била най-вече да учи и да пътува. Тя пораснала и отишла да учи първо във Френската гимназия във Враца, а след това - и в Софийския университет, който били посетили навремето с баба ѝ. Любимите ѝ предмети били литература, български и френски. Толкова обичала френския, че от гимназията я изпратили като награда за добър успех при френско семейство за три седмици, когато била на 15 години. А по-късно с тяхна помощ отишла да учи във Франция. Днес вече е голяма и работи като преводач. Не се е променила много - любимите ѝ неща все още са книгите и пътешествията. Само че сега не само чете, а също и пише книги. Помни заръката на баба си да не се страхува от големи градове, нито от нови места. Досега е посетила почти 70 държави на 5 континента.

По време на пътуванията си тя видяла невероятни неща и срещнала чудесни хора. Много неща я очаровали, но и нещо я натъжило. Все още на планетата ни има много бедни региони, в които ученето не е достъпно за всеки. Много деца искат да ходят на училище, но са твърде бедни и нямат възможност да платят училищната такса и да си купят учебници. Затова Вяра решила да помогне на няколко такива дечица по света - две момченца и три момиченца от Тибет, четири момиченца от Мадагаскар и още три дечица от Салвадор, Камбоджа и Уганда. Посвещава книгата си Шарени приказки на тях, както и на всички вас, които ги четете.