Спомени за запаметяващи устройства

Съставител: Боян Цонев. Днес почти всеки е наясно, че в неговия лаптоп има HDD или "външно запаметяващо устройство" (ВЗУ). Обаче малцина вече знаят, че през миналия век в продължение на 20 години малка България е била единствената страна в цяла Европа, която е произвеждала серийно хиляди ВЗУ и към днешна дата няма наследници.

В този сборник са включени спомени на част от водещите специалисти от онова време: Добромир Дяков, Иван Станчев, Петър Попов, Боян Цонев, Николай Райнов, Христо Момерин, Петко Коджабашев, Иван Жизгов, Иван Цонев, Трифон Мисов, Евгени Василев, Младен Младенов, Веселин Герганов, Румяна Немечек, Чавдар Кънчев, Димитър Киров, Захари Захариев, Божидар Симеонов, Пройно Сомов, Рубин Папазов, Любен Козлев.

Чрез тях читателят може да добие представа за предизвикателствата на 70-те години на ХХ век и тяхното достойно поемане от нашата страна. В онези години се създаваха предпоставките за демократизирането на информационните технологии и основите за широкото им навлизане в бита на обикновените хора, което наблюдаваме днес. Можем да се гордеем с това, че България е била сред малкото първи в този процес.

"За българската електронноизчислителна техника е писано много, особено в първото десетилетие на XXI век. Списък на източниците е посочен в края на първа част на този сборник. В повечето от тези публикации (нямам претенции списъкът да е изчерпателен) се набляга на макроикономическите резултати и вижданията на отговорните фактори от висшия ешелон на управление за периода до 1990 г.

За външните запаметяващи устройства (ВЗУ) обаче е писано малко, особено за ролята на колективите от Централния институт за изчислителна техника и технологии (ЦИИТТ). А както се вижда от обзора, направен в първата част на сборника, тези устройства формират преобладаващата част от производството и износа на електронноизчислителна техника (ЕИТ) от България. За разлика от много участници в разработката на ВЗУ, моето кариерно развитие като инженер започна и завърши в ЦИИТТ. Преминах през всички стъпала на йерархията - от инженер конструктор, постъпил на работа през 1968 г., през ръководител група, научен сътрудник, ръководител на теми, ръководител на комплексни програми, ръководител на секция и направление, до зам.-главен директор и директор на НИМОС през 1992 г. През 1971 г. бях приет за член на БКП, а малко по-късно - в продължение на 7 години бях член на партийния комитет на ЦИИТТ като председател на комисията за народен контрол в Института. Бях не само свидетел, но и пряк участник в развойната работа по ЕИТ и ВЗУ. Като такъв считам, че по някакъв начин трябва да се хвърли светлина и върху работата на хората, които са били "на терена", изпълнявали са възложените задачи и са способствали за постигането на набелязаните цели.

Опасявам се, че в т.нар. публично пространство битува мнение, че заводите за производство на ВЗУ са работили с чужди идеи и технологии и че приносът на българските инженери е незначителен, че те са "обикновени копировачи". Това е едно некоректно представяне на фактите, вероятно под влияние на т.нар. отвертъчна технология, която характеризира значителна част от днешните инвестиции на западни фирми в България. Под понятието "отвертъчна технология" се разбира свеждането на българското участие до предоставяне на евтина работна ръка, заета с нискоквалифициран труд: сглобяване на готови части, производство на възли, изискващи много ръчен труд... И тази "технология" няма нищо общо с работата на инженерите от ЦИИТТ и заводите на ДСО "ИЗОТ".

Убеден съм, че основна задача на всяко правителство (което и каквото и да е то) е да осигури работа и благосъстояние за населението на държавата, която управлява. Конкретно развитието на ЕИТ бе един от успехите в това отношение. За това според мен способстваха няколко фактора."
Из книгата