"Животът е гаден. Ако някой ви убеждава в обратното, не му се връзвайте. Трябва да си тотален идиот, за да бъдеш оптимист.
Направо умирам, когато ми казват: "Животът ти едва сега започва". Не могат ли да се сетят за някой по-изтъркан лаф? Алоу, не животът, а проблемите ми едва сега започват. Не че си ги нямам достатъчно и сега. Ти пък какви проблеми имаш ми казват често нашите. Представа си нямат колко е зле да съм аз, те нали са добре. Така де, те пък какво разбират? От време на време нещо се скофти в бачкането и това е. Пълна скука. А аз съм до ушите в... Абе, да не казвам точно в какво, че е доста гадничко.
Първо името ми. Казвам се Тинка. Да се обяснявам ли? Кажете, как можаха собствените ми родители, които твърдят, че дават мило и драго за мен, да ми причинят това? Без, разбира се, да пренебрегвам влиянието на баба. Не си мислете, че баба ми се казва Тинка. Тя самата си има готино име София. По нейно настояване обаче съм кръстена на една прапрабаба. Била, моля ви се, една от първите жени поетеси, общественичка и какво ли още не. Е, и? Когато се запозная с някого, казвам само името си Тинка. Така де, мога ли веднага да се оплета в обяснения, че съм кръстена на видна светска баба от началото на миналия век. На кого му пука за нея? Оставам аз, с тъпото си име.
Но втората причина е по-кофти и от името, честно. Все пак рядко ме наричат Тинка, по-често ми казват Тина. Пък има и някои заблудени хорица, които не се досещат за истинското ми заглавие. Осемдесет кила обаче... Просто няма как да ги скриеш. Иначе съм хубава, даже красива. Не го казвам само аз. Приличам на модел от списание. Имам големи зелени очи, малък нос, красиви устни и готина усмивка. Косата ми си е направо мечта, няма момиче, което да не ми завижда за нея. Дълга почти до кръста, права, гъста и руса. Казах ли ви, че съм като модел?
От главата надолу обаче съм като два модела, при това, точно тези двата не са от най-кльощавите... Винаги съм била пълничка, но последните две години какво стана, не знам. Вече приличам на хипопотам. Не мога да се гледам. Нося огромни дрехи с идеята да скрия възможно повече сланина. Третата причина за психясване е комплексна. На четиринадесет години съм, никога не съм излизала с момче, за целуване съвсем пък да не говорим. Нашите се държат с мен като с бебе в случаите, когато искам сама да отида някъде, и като с възрастен и отговорен човек през останалото време. Всичко това нямаше да е фатално, ако не бях толкова влюбчива. Честно ви казвам, голяма съм патка непрекъснато се влюбвам. За щастие, не трае дълго. Може би защото си имам и един (така да се каже) постоянен обект.
Но вече взе да ми писва как пък нито едно момче не прояви интерес към моята особа? Знам много добре защо е така. Момчетата не си падат по хипопотами като мен. Ако не си като мадама от списание, по-добре да отидеш да живееш в пещера.
Не си мислете, че не съм се опитвала да отслабна. Охо! Най-малко хиляда пъти. Няма диета, която да не съм започвала, но винаги се провалям и след нея качвам още кила за награда. Според Ержи, най-добрата ми приятелка, проблемът ми бил във волята. На Ержи ѝ е лесно слаба е като макарон. Обаче ако я питате (и се навие да ви отговори), нейните проблеми са по-тежки от моите. Защото според нея да се отслабне с воля може, но да ти пораснат цици с воля просто няма как да стане.
Ако се питате защо съм заоплаквала тежката си съдба, време е да разберете. Днес е първият ми учебен ден в ново даскало. Ще уча в гимназия. След кошмарното лято, в което се явих на няколко изпита и не знам колко теста, ме приеха в най-желаната (от нашите) гимназия. На първо място в списъка, ако на някого му пука. Е, на нашите им пука и още как. Те не си дават сметка, че това ме прави още по-голяма загубенячка в очите на хората. Загубенячка и натегачка. Важното е да се фуклявят насам-натам, че дъщеря им е някакъв гений едва ли не.
И ето ме мен, в пълния си сланинесто-загубеняшки блясък. Седя си сама, заклещена в някакъв миниатюрен чин (абе, в гимназията не трябва ли да има мебели за големи?) и тайничко хвърлям погледи наоколо. Не познавам никого. Около мен щъкат кльощави готини мадами и няколко типа, които не са за изхвърляне. Обаче никой от тях не може да се сравнява с Росен. Ех, Росен! Росен е съседът ми, в когото съм влюбена безпаметно от един милион години. Включвам няколко минали живота, затова е толкова голяма цифрата.
Той винаги е бил момчето с главно "М", моят идеал за гадже. Не само защото прилича на Роби Уилямс, да не си помислите. Все пак не всички си падат по Роби. Ержи смята, че любимият ми певец прилича на настъпана жаба. Обаче тя нищо не разбира от момчета, ама ха.
А аз си падам по Росен, защото е адски готин тип във всяко едно отношение. За съжаление, не съм единствената, която смята така. И другите момичета си падат по Росен. Виждала съм го със страшни мацки, много по-слаби, че и по-големи от мен. Най-вероятно завършващи гимназия като него. Или дори студентки! Така си мислех, де, докато не тръгна с Пепа от стария ми клас. Е, тогава ви казвам, щях да пукна. Дотогава се утешавах, че му изглеждам твърде малка и затова не ме забелязва. Дали буболечка лази по улицата, или Тина се прибира от училище, на него му е все тая. Най-много да изломоти едно “Здрасти”, но по-често дори не ме вижда. А аз не съм от незабележимите, както се досещате. Мога спокойно да кажа, че съм една от главните причини за задръстванията в града. Когато вървя по улицата, движението спира. Шофьорите си пазят броните. Дори тежкотоварен камион мога да избутам с дупе, заклевам се. Ако продължавам да се освинвам, ще ми наложат да си сложа габарити, честно.
За Росен обаче съм като прозрачна. След като тръгна с Пепа, разбрах, че моята прозрачност не се дължи на ненапъпилата ми младост (аз съм направо поетеса, к'во да кажа), а на моята дебелина. Пепа е куха лейка, няма две мнения по въпроса. Но я попитайте момчетата от даскало, ще ви кажат, че е страшна пичка. Как няма да е страшна пичка, като носи най-плитките дънки, а? То и на мен никой не ми пречи да се пусна с такива гащи, нали, ама като знам какво ще излезе оттам... А Пепа има корем мечта, дълги крака и малко дупе. Ама пак си е чавка, ега ти!
Връзката на "моя" Росен с тъпата Пепа яко ме депресира и вместо да се стопя от мъка, аз станах още по-дебела. Ако продължавах да срещам влюбените гълъбчета всеки ден около даскало, щях да стана жената слон. Атракция на всеки цирк, който може да си позволи да ме побере на манежа си. За телевизионно шоу не смея и да мечтая, просто няма такова студио, което да ме поеме... Така де, да не се отплесвам. Извадих късмет, че Росен замина лятото за Лондон. Отиде на някакъв курс по английски. Клюката донесе, че мейлите не били достатъчни, за да поддържат огъня на любовта. Пепа се помъкна с някакъв друг батко (още по-голям), а аз свалих едно кило от радост..."
Из книгата
Рейтинг: 9.58 / 256 гласа
