
Подходът към изследването има за цел да покаже доколко ориентацията към европейските образователни центрове е специфично българско явление или е обичайно и за други балкански страни. В изследването са обхванати български студенти от десет висши учебни заведения във Виена и Грац. Списък с техните имена е поместен в приложение към изследването, изготвено от данните на студентите от регистрите (каталозите) на съответните висши учебни заведения. В заключението на книгата авторката обобщава:
"По пътя на образованието си те (студентите) се оказват специални пратеници на своите семейства, общини и в крайна сметка на нацията си, упълномощени да работят не само за личния си проект, но и за развитието на страната си." Численият резултат от работата е: "Над петдесет академици и членове-кореспонденти на Българското книжовно дружество, преименувано през 1911 г. на Българска академия на науките, са образовани в Австро-Унгария до Първата световна война."