"Следях с огромен интерес шеметно-авантюрния сюжет, но все по-ясно усещах, че отвъд действието, най-важни са споделените от Русанов идеи. Дадох си сметка, че всъщност "Дърветата на рая" е окултна епопея, в която действието ни пренася в различни страни по света, то следва "пътя на любовта", а той несъмнено води към "преоткриването на мъдростта".
..."Дърветата на рая" се родеят с прозата на Едуард Булвер-Литън, на Хенри Райдър Хагард, на Дмитрий Мережковски и на най-талантливия му съвременен последовател Юрий Мамлеев. Повечето от тях се противопоставят на диаболичното, на демоничното, съдържащо се във виденията на Алистър Кроули или на Хауърд Лъвкрафт. Между двата полюса са прекрасните разкази и повести на Елена Блаватска, романите на Вера Крижановска... Всъщност Валентин Русанов е намерил своята ниша. Да, той следва велики традиции, но и успява да каже нова дума, както в белетристиката, така и в света на безсмъртните идеи...
... Той не само познава световната поетична съкровищница, а и успява да вмъкне в шеметното действие извлечения от идеите, вземащи началото си от великия херметичен канон. Освен това, умело включва и теми, които са свръхактуални за съвременния свят. Една от най-важните от тях е необходимостта от примиряване и дори от откриване на синхрон между различните религии. Отличното познаване, както на християнството, така и на исляма, му позволява да се противопостави на техните крайни форми и убедително да представи опасността от фанатизма. В повествованието присъства и многоликостта на модерния свят - с престрелките между мафиите, с корупцията и политическите раздори, но най-важно в пътешествието на героите постепенното осмисляне на митологичното и на окултното съзнание, осъзнаването на множествеността на световете, които обитаваме в реалността и във въображението си - затова от огромно значение е присъствието на поезията. Не случайно Ханс Европеецът носи в себе си гените на британеца от Нюкасъл и кръвта на родения в Орлеан, примесена с българската - а българското в романа следва не фалшивите канони на псевдоисториците, а ни отвежда към прадревните корени на една от най-старите и велики нации..."
Георги Цанков
Из цикъла "Дърветата на рая".
