Последният гладиатор на българския Монпарнас

Литературно-критически очерк за Иван Пейчев Авторът е популярен с гражданската и социалната си лирика. Литературно-критическият очерк "Последният гладиатор на българския Монпарнас" (Изд. "Български писател") за Иван Пейчев - едно от най-противоречивите имена в българската култура - вече е факт на книжния пазар. Силно противоречивата и ярка личност на Иван Пейчев и неговото творчество са перманентно предизвикателство за всеки следващ изследовател. Още с първите си стъпки в поезията Иван Пейчев е белязан като неблагонадежден в очите на властта. В годините на цензура това е пагубно за твореца, който до края остава някак неразбран - за жалост, защото той е автор на едни от най-съвършените български стихове. Монографията реабилитира от съвременно гледище и прави Иван Пейчев по-познат и на по-младите почитатели на нежното слово, защото обичан или отхвърлян - той е поет с уникално харизматично въздействие върху развоя на българската литература, убеден е Валери Иванов.

Вероятно и днес поетът щеше отново дълбоко да изстрадва противоречивата нова епоха, недолюбван от бившите “свои” и настоящите “нови”... През последните 50 години ембарго за публикуване и обреченост на мизерия от предишните и днешните кариеристи тегнеше над видния Константин Павлов... Големият български поет Христо Фотев, духовен приемник на Иван Пейчев, в крайна сметка също си тръгна дълбоко наскърбен от управляващите и обществото, както първоучителя си.