"Новината щеше да я съкруши. На Келмет, нейния предан управител и старши по ранг в замъка след спешното заминаване на барон Ролф Уилямсън от Англия по лична заръка на краля, се бе паднала тежката отговорност да съобщи на своята господарка трагичната вест. Той не понечи да отложи ужасното задължение, тъй като предполагаше, че лейди Джоана ще пожелае да разпита двамата вестоносци, преди да се върнат в Лондон, ако, разбира се, тя изобщо можеше да говори с когото и да било, след като узнае за смъртта на любимия си съпруг.
Да, налагаше се да съобщи на благородната дама колкото е възможно по-скоро. Келмет много добре осъзнаваше своя дълг и макар и изпълнен с нетърпение час по-скоро да свърши тази задача, краката му едва се влачеха, сякаш потънали до коленете в блато, към наскоро построения параклис, където лейди Джоана се бе отправила за следобедната молитва. Отец Питър Макечни, свещеник, дошъл от Маклорин, разположен в дивата планинска част на Шотландия, тъкмо се изкачваше по стръмното възвишение откъм вътрешния двор на замъка, когато Келмет го зърна. Въздишка на облекчение се изтръгна от гърдите на управителя и той енергично размаха ръце към суровия наглед свещеник.
- Нуждая се от услугите ви, отче Макечни - изкрещя Келмет, опитвайки се да надвика воя на вятъра.
Свещеникът кимна и се намръщи. Още не бе простил на управителя обидното му поведение отпреди два дни.
- Да не би да искаш да се изповядаш? - викна в отговор отецът с насмешлива нотка в гласа.
- Не, отче.
Макечни поклати глава.
- Душата ти ще стане по-черна от пъкъла, Келмет.
Управителят не отвърна на язвителната забележка, а търпеливо изчака тъмнокосият шотландец да го приближи. Видя веселите искрици в очите на свещеника и разбра, че той просто се шегуваше с него.
- Има нещо по-важно от моята изповед - подхвана Келмет. - Току-що получих вест...
Ала отецът не му позволи да довърши.
- Днес е Страстният петък - прекъсна го той - и нищо не може да е по-важно от изповедта. Няма да те причестя на Великден, ако днес не признаеш греховете си и не помолиш Бог за прошка. Можеш да започнеш с отвратителния грях грубост, Келмет. Да, това ще бъде добро начало.
Келмет запази самообладание.
- Аз вече ви се извиних, отче, ала виждам, че все още не сте ми простили.
- Вярно е, не съм.
Управителят се намръщи.
- Както вчера и онзи ден ви обясних, не можех да ви позволя да влезете в замъка, тъй като ми бе дадено специално нареждане от барон Ролф да не пускам никого зад крепостните стени, докато той отсъства. Беше ми заповядано да откажа достъп дори на брата на лейди Джоана, барон Николас, ако дойде да я посети. Отче, постарайте се да ме разберете. Аз съм третият управител през последната година и се опитвам да се задържа на тази длъжност по-дълго от останалите.
Макечни недоволно изсумтя. Имаше намерение още малко да изтормози управителя.
- Значи, ако лейди Джоана не се бе намесила, аз все още щях да стърча пред стените на замъка?
- Да - призна Келмет. - Освен ако не бяхте изгубили търпение и не се бяхте върнали у дома.
- Никъде няма да се връщам, докато не говоря с барон Ролф и не го известя за опустошението, което е причинил неговият васал в земите на Маклорин. Там се извършва истинска сеч на невинни хора и аз горещо се моля на Господ дано твоят господар, баронът, да няма никаква представа що за дяволско изчадие е онзи жаден за власт Маршъл. Чувал съм, че барон Ролф е честен човек. Надявам се, че това е вярно, защото той трябва да прекрати това зверство колкото е възможно по-бързо. Дори сега някои от воините на Маклорин постоянно се обръщат за помощ към копелето Макбейн. А след като му се врекат във вярност и го провъзгласят за леърд, адът ще се стовари над главите на всички. Макбейн ще обяви война на Маршъл и на всеки друг англичанин, нахлул в земите на клана Маклорин. Планинските воини са способни на дива ярост и жестоко отмъщение и аз съм готов да заложа безсмъртната си душа, че кожата на самия барон Ролф ще бъде в опасност, ако Макбейн види с очите си опустошението, което сеят в земите на Маклорин езичниците, на които баронът е възложил да ги управляват.
Келмет, макар и лично да не бе запознат с бедствията на злочестите шотландци, бе искрено заинтригуван от разказа. Освен това разговорът със свещеника неволно му помагаше да отложи изпълнението на тежкия си дълг. Още няколко минути нямаше да навредят, помисли си Келмет.
- Да не би да предполагате, че този Макбейн ще насочи войските си към Англия?
- Не предполагам - възрази свещеникът, - а съм сигурен. И твоят барон изобщо няма да подозира, че той е тук, докато не почувства острието на кинжала на Макбейн до гърлото си. Но тогава, разбира се, вече ще е твърде късно.
Управителят поклати глава.
- Воините на барон Ролф ще го убият, преди да стигне до подвижния мост.
- Няма да имат такава възможност - убедено заяви Макечни.
- Говорите така, сякаш този воин е непобедим.
- Мисля, че навярно е. Истината е, че никога не съм срещал такъв като него. Няма да карам кръвта ти да се смрази в жилите с историите, които съм чувал за Макбейн. Достатъчно е само да кажа, че не би искал гневът му да се стовари върху кулите на тази крепост.
- Вече нищо от това няма значение, отче - прошепна Келмет с уморен тон.
- О, има, и още как! - сряза го свещеникът. - Ще чакам колкото е нужно, за да се срещна с твоя барон. Работата е прекалено сериозна, за да проявявам нетърпение.
Отец Макечни замълча, опитвайки се да възвърне самообладанието си. Знаеше, че тегобите на Маклорин не вълнуват управителя, но след като започна да му обяснява, гневът, който толкова старателно се бе опитвал да сдържа, избухна и не бе по силите му да прикрие яростта в гласа си. Обаче се застави да се успокои и смени темата.
- При все че си грешник, с душа на старо куче, ти, Келмет, си почтен човек, който се опитва да изпълни своя дълг. Бог ще си спомни за това, когато се изправиш пред Него в Деня на Страшния съд. След като не желаеш да се изповядаш, каква услуга искаш от мен?
- Имам нужда от помощта ви за разговора с лейди Джоана, отче. Току-що дойде вест от крал Джон...
- И? - подтикна го Макечни, когато управителят замлъкна насред изречението.
- Барон Ролф е мъртъв.
- Боже Всевишни! Какви ги дрънкаш?
- Истина е, отче.
Макечни рязко издиша, сетне забързано се прекръсти. Склони глава, скръсти ръце и зашепна молитви за успокоението на душата на барона. Вятърът подхвана полите на черното му расо, които заплющяха около краката му, ала отецът беше прекалено погълнат от молитвите, за да обърне внимание. Келмет вдигна взор към небето. Подгонени от бурния вятър, черните облаци се бяха сгъстили над главите им. Страховитият грохот на наближаващата буря беше в зловещо съзвучие със случилото се.
Свещеникът довърши молитвата, прекръсти се още веднъж и се обърна към управителя:
- Защо веднага не ми го каза? Защо ме остави да дрънкам? Трябваше да ме прекъснеш. Милостиви Боже, какво ще стане с клана Маклорин сега?
Келмет поклати глава.
- Не знам какво ще се случи с владенията на барона в планините на Шотландия, отче.
- Трябваше веднага да ме уведомиш за станалото - настоя свещеникът, все още сразен от тъжната новина.
- Няколко минути нищо няма да променят - възрази Келмет. - А и навярно с нашия разговор просто отлагах за малко изпълнението на своите задължения. Разбирате ли, мой дълг е да съобщя тази трагична вест на лейди Джоана и вашата помощ ще бъде безценна за мен. Тя е толкова млада, толкова чужда на всяко предателство. Сърцето ѝ ще бъде разбито.
Макечни кимна.
- Познавам твоята господарка само от два дни, но вече знам, че има кротък нрав и чисто сърце. Обаче не съм сигурен, че ще мога да ти помогна. Струва ми се, че господарката ти доста се страхува от мен.
- Тя се бои от повечето свещеници, отче. Има основателна причина.
- И каква е тази причина?
- Нейният изповедник е епископ Холуик.
Макечни се намръщи.
- Не е нужно да казваш нищо повече - промърмори с отвращение. - Ужасната репутация на Холуик е добре известна дори в планините на Шотландия. Нищо чудно, че бедничката е изплашена. По-скоро е истинско чудо, че ми се притече на помощ и настоя да ме пуснеш в замъка, Келмет. Сега разбирам, че за това е бил нужен кураж. Бедното дете – додаде с въздишка. – Не заслужава да изгуби обичния си съпруг в толкова крехка възраст. От колко дълго е била омъжена за барона?
- Повече от три години. Лейди Джоана беше почти дете, когато се омъжи. Отче, моля ви, елате с мен в параклиса.
- Разбира се.
Двамата мъже закрачиха редом. Гласът на Келмет пресекваше, когато отново заговори:
- Знам, че няма да намеря подходящите думи. Не съм сигурен... как да кажа...
- Говори направо - посъветва го свещеникът. - Тя ще го оцени. Не я карай да отгатва намеците ти. Може би не е зле да повикаме някоя от жените в замъка, която да помогне да утешим господарката ти. Лейди Джоана навярно се нуждае от женско съчувствие, както и от нашето.
- Не се сещам кого да помоля - призна Келмет. - Само ден преди да замине, барон Ролф за пореден път изцяло подмени прислугата. Милейди едва знае имената на слугите. Има толкова много. Напоследък господарката не общува почти с никого, повечето време стои сама в стаята си – додаде той. - Тя е много добра, отче, но не е близка с никого от домочадието и се е научила да не споделя грижите си. Истината е, че няма доверени хора, които бихме могли да повикаме да дойдат с нас.
- От колко време отсъства барон Ролф?
- Вече близо шест месеца.
- И през цялото това време лейди Джоана е разчитала само на себе си?
- Да, отче. Тя не се доверява никому, дори на собствения си управител - заяви Келмет, имайки предвид себе си. - Баронът ни каза, че ще отсъства само неделя или две, и ние очаквахме всеки момент да пристигне.
- Как е умрял?
- Подхлъзнал се и паднал от скала. - Управителят поклати глава. - Сигурен съм, че в цялата тази работа има и още нещо, защото барон Ролф не беше непохватен човек. Може би кралят ще разкаже повече на лейди Джоана.
- Значи, нелеп нещастен случай - заключи свещеникът. Помълча и добави: - Какво пък, такава е била волята Божия.
- А може и да е работа на дявола - промърмори Келмет.
Макечни не коментира подобна възможност.
- Лейди Джоана несъмнено отново ще се омъжи - обяви и кимна. - Тя ще наследи значително състояние, нали?
- Ще получи една трета от владенията на съпруга си. Чух, че били доста обширни – обясни Келмет.
- Дали сред тези владения са и земите на Маклорин, които вашият крал Джон открадна от краля на Шотландия и даде на барон Ролф?
- Може би - допусна Келмет.
Макечни прие това за сведение, което да използва в бъдеще.
- Предполагам, че всеки неженен английски барон ще пожелае да вземе за съпруга господарката ти, с тази златиста коса и тези прекрасни сини очи. Тя е изключително красива и макар че навярно е грях да го призная, ще заявя, че съм дълбоко впечатлен от прелестта ѝ. Тя с лекота може да очарова всеки мъж, дори и без именията, които може да донесе на мъжа си.
Когато свещеникът приключи с тирадата си, двамата бяха стигнали до тясното стълбище, водещо нагоре към вратите на параклиса.
- Тя е красива - съгласи се управителят. - Виждал съм как възрастни мъже открито я зяпат. Бароните със сигурност биха я пожелали - добави той, - ала не за съпруга.
- Що за глупост е това?
- Тя е ялова - поясни Келмет.
Свещеникът ококори очи."
- Мили Боже! - прошепна, склони глава, прекръсти се и изрече набързо молитва към Господ за милосърдие към добрата благородна дама."
Из книгата