Древнобългарското езиково наследство

Липсата на достатъчно дълги текстове на езика на древните българи оставя и до днес неразрешен въпросът за неговата същност, подобно на повечето такива въпроси, свързани с най-ранната българска история. Версиите за това колко от езика на основателите на Българската държава се е съхранил до днес в съвременния български варират от десетина до десетки хиляди думи според различните изследователи. Естествено стои и проблемът дали този език е бил алтайски, ирански, уралски или нещо друго, както и дали изобщо говорим за един език или за повече езици.

В настоящия труд д-р Живко Войников се заема с нелеката задача да отговори на тези въпроси с методите на сравнителната лингвистика, като прави етимологичен анализ на важните и ценни думи от езика на древните българи, които са стигнали до нас. Авторът отсява най-старите и неповлияни от по-късната славянизация думи, след което проследява техния произход, като посочва кои от тях идват от древните българи, кои са били привнесени от контактите им с други народи и кога се е случило това.

Така посредством присъщия си непредубеден подход и задълбочен анализ Живко Войников предлага на читателите отговор на вековния въпрос за естеството на древния български език, който е ключът за решаването на загадката на произхода на българите.

Д-р Живко Войников е роден на 24.12.1966 г. в гр. Хасково. От 1970 г. живее в Стара Загора. През 1984 г. завършва средното си образование в гимназията. След наборната служба в армията следва хуманна медицина във Висшия медицински институт в гр. Стара Загора, през времето 1986 - 1992 г. От 1992 до 2002 г. работи като лекар, офицер (ст. л-т) от БА (началник Медицинска служба в ракетен дивизион - под. 22130 гр. Стара Загора), защитава специалност Неврология. След напускане на армията (поради реформата и унищожаване на Ракетните войски) работи в доболничната помощ (ДКЦ и ИППМП). Семеен, с едно дете.

Интересите в областта на историята са още от ученическите му години. Занимава се с история на България, Балканите, българските земи, останали извън пределите на Родината, също с история на Изтока (Средна и Централна Азия) и въпроса за българската етногенеза. Интересува се и от сравнителна лингвистика и българска диалектология.