Безмайчинство

Истината расте като аспержи дълбоко долу и само една част е вкусна.

Обществеността много лесно взема решение за задължително водене на кучетата с каишки или намордници, ако някое дете бъде убито от ловно куче, драстично се засилват законовите мерки за отглеждане на ловни кучета след нещастието. Майките кукувици обаче не се поставят в графата на общественоопасните, престъпленията им към собствените деца излизат наяве едва когато са прекалили неимоверно. И винаги се говори за отделния случай, всяко престъпление се води като изключение.

"Два типа творци: такива, които се заселват в рани, и такива, които се заселват в къщи."
Елиас Канети

Петер Ваверцинек е роден през 1954 г. в Росток, бившето ГДР, под името Петер Рункел. Израснал е по различни детски домове и приемни семейства. От 1988 г. е свободен писател, режисьор, автор на радиопиеси и певец. През целия си живот се бори със своето безмайчинство. Когато години след падането на стената открива и посещава майка си в западната част на Германия, бленуваната и лелеяната мечта за нея се разбива в жестоката действителност. На фона на автобиографич­ност­та Ваверцинек разкрива раните на съвременните общества, вплитайки в разказа цитати от художествената литература и фолклора, както и многобройни криминални хроники за престъпления спрямо деца. Награди: Награда на берлинските критици (1991 г.), Награда за радиопиеса на Берлинската академия изкуствата (1993 г.) Награда "Ингеборг Бахман" и награда на публиката (2010 г.).