"Ако човек е живял дълго в очакване на красива поезия, ако е мечтал да усети с кръвта и сърцето си значението на едва забележими жестове, чието значение предизвиква взрив в мислите, ако се е стремил да се докосне до безкрая на нежността и да я превърне в свой дом, ако е вярвал, че тъгата превръща дните ни в сила да преодолеем унижението - то за такъв читател е дошъл светлият миг на запознанство със стихосбирката "Паралелни вселени" на Мая Иванова."
Здравка Евтимова
Посмъртна реч на един оратор
Във мраморния град,
където някога живеех,
изнасях речи пред тълпата.
И слушаха мъжете ни
как призовавах към война със Спарта.
От копия по-остри
забиваха се думите в сърцата им.
Аз възхвалявах смели пълководци,
а щитове душите им не бяха.
Сега мълча, тежи ми саркофагът,
че нещо важно съм забравил да им кажа:
Да не опръскват с кръв изваяния мрамор,
безсмислено е да убиваш някого.
Не помня речите си, разпилени са от вятъра.
Оратор бях, сега съм без слушатели.
Но помня, че лишил съм ги от братя,
когато им посочвах неприятеля.
Мая Иванова
Рейтинг: 9.00 / 1 глас
 |
|
|
0700 4 55 66
на цената на един
градски разговор |
