Толкова много живот. Избрани разкази и новели

Мексиканската писателка Елена Понятовска започва кариерата си като журналист и необикновено бързо става най-забележителната обществена личност в своята страна. През 2013 г. получава най-високото отличие за испаноезичната литература - наградата Сервантес. Въпреки неравнопоставеното положение на жените в Мексико тя успява да си извоюва всеобщо уважение с живия нюансиран език, проникновения ум, предизвикателната чувственост и елегантния си хумор.

Често вдъхновена от действителни събития, тя успява да пресъздаде с особена яркост мексиканското общество, съсредоточавайки се както върху несправедливите деяния на управляващите, така и върху извоюването на достойно положение за онеправданите.

Понятовска често бива сочена и като основоположник на свидетелската литература на латиноамериканския континент заради интервютата, които стоят в основата на книгите Дордето не се вижда, Иисусе мой и Нощта на Тлателолко.

Елена Понятовска е родена в Париж на 19 май 1932 г. Непряка потомка е на последния полски крал Понятовски по бащина линия и на френски кралски род по майчина линия. С родителското си семейство емигрира от Франция, когато е 10-годишна. Установяват се да живеят в гр. Мексико през 1942 г. Тя учи в САЩ (1943 - 1953). Връща се в Мексико, където завършва университет и се омъжва. Още през 1954 г. започва да се занимава с политическа дейност и да работи като журналист - първо за вестник Екселсиор, после за Новедадес. Получава мексиканско гражданство през 1968 г. Става първата жена, удостоена с националната награда за журналистика през 1979 г.