Мъжът, който живее отсреща. Стихове

Чувството, че живееш в роман

Чувството, че живееш в роман
(недовършен роман по Димов),
те преследва, когато си сам.
Достраша ли те?
Обади ми се.
Безизходици търсят решения
и случайни съдби криволичат.
Обади се.
В едно отклонение
да си спомним как сме обичали.
Нищо ново на запад
(допусках го),
а на изток от рая е тъмно.
Тези твои напукани устни
ще лекувам, преди да се съмне.
Идва нощ и конете са бели
(на картината на стената ми).
Любовта е любов и в неделя,
и във всичките ми възприятия.
Любовта обитава и книгите
и дома ти. Нахлувам неканена.
В някой есенен ден ще ме видиш
по шосето, романи нарамила.
Обади се. Разплитам сюжети
по така неочакван начин.
Ако нямаш време за четене,
нямаш време за мен. Равнозначно е.
Христина Маджарова-Атанасова