Бягство от свободата

Книгата на Ерих Фром, променила възприятията на света за значението на думата свобода.

Съвременният човек все още желае и се изкушава да отстъпи свободата си на диктатори от всякакъв тип или да я загуби, превръщайки се в едно малко винтче на машината - добре нахранен, облечен, но автомат, а не свободен човек.

Човешкият мозък живее в 20. век. Сърцето на повечето хора обаче се намира още в каменната ера. Мнозинството от нашите съвременници не са достигнали зрелостта да бъдат независими, рационални, обективни. Те се нуждаят от митове и идоли, за да понесат истината, че трябва да разчитат само на себе си, че няма друг авторитет, който да дава смисъл на живота освен самия човек.

На пръв поглед хората сякаш се справят доста добре с проблемите в икономическия и социалния си живот. Би било опасно обаче да пренебрегваме дълбоката трагедия, скрита зад усмивката на доволството. Ако животът губи смисъл, защото не е изживян, човек изпада в отчаяние. Хората не умират спокойно от гладна смърт. Не умират спокойно и от духовна нищета. Ако гледаме на икономическите потребности само от позицията на "нормалния" човек и не съзрем неосъзнатите страдания на обикновения, автоматизиран наш съвременник, няма да открием опасността, застрашаваща хуманната основа на днешното общество, готовността да се приеме всякаква идеология, всякакъв лидер, стига само да обещава силни усещания и да предлага политическа структура и символи, които уж дават смисъл и значение на живота на личността.

Целта на настоящата книга е да покаже, че съвременният човек, освободен от оковите на пред индивидуалистичното общество, което му е гарантирало сигурност и същевременно го е ограничавало, не е постигнал свобода - в позитивен смисъл - за реализация на личността си, т.е. за изява на собствените си интелектуални, емоционални и чувствени възможности. Въпреки че му носи независимост и рационалност, свободата го поставя в изолация, която от своя страна става причина за неговите страхове и безсилие.

Изолацията е непоносима и го изправя пред алтернативата или да се избави от товара на собствената си свобода, като се отдаде на нов вид зависимост или подчинение, или да продължи по пътя към постигане на позитивната свобода, основаваща се на изключителността и индивидуалността на човешката личност. Макар да е по-скоро диагноза, отколкото прогноза, тази книга може да даде отражение върху поведението ни.

Ерих Фром е германски философ, психоаналитик, психолог и социолог, един от най-открояващите се и значими мислители на XX век. Той е сред основателите на неофройдизма и името му се свързва с известната Франкфуртска школа на критичните мислители. Оповавайки се върху идеите на психоанализата, екзистенциализма и марксизма Фром се стреми да разреши основните противоречия на човешкото съществуване. Трудовете му са посветени основно на философски, етични, социално-психологически въпроси, свързани с човешката природа, мястото на индивида в света и смисъла на съществуването му. В действителност това са т. нар. вечни въпроси (екзистенциални), около които се въртят всички психологически изследвания и разработки. Философът разработва психотерапевтичния метод, наречен хуманистична психоанализа, който има за цел да хармонизира отношенията между човека, природата и обществото. Сред най-популярните му трудове са книгите - Бягство от свободата, Психоанализа и религия, Революция на надеждата и други.

Ерих Селигман Фром е роден на 23 март 1900 година във Франкфурт на Майн, Германия в семейството на ортодоксални евреи. Баща му е търговец на вино, а майка му произхожда от род на равини. Ерих е единствено дете в семейството. Самият Фром описва детството си като два живота в два свята: света на вярата и света на търговията. Изучава социология и психология, получава докторска степен по философия от Университета в Хайделберг през 1922 година. Сред неговите преподаватели са такива известни професори като Алфред Вебер, Карл Ясперс и Хайнрих Рикет. Фром учи и в Мюнхенския университет и Берлинския психоаналитичен иститут. След като нацистите идват на власт, на Фром му се налага да напусне Германия, заради еврейските си корени. Така през 1934 година той заминава за САЩ, където започва да се занимава с преподавателска дейност в редица университети, сред които Колумбийският, Йейлският и Мичиганският, както и в института по психиатрия, психология и психоанализа Уилиям Алансън Уайт (като самият Фром се явява и съосновател на института). Основната сфера, в която се въртят интересите му е прилагането на психоаналитичната теория към проблемите на културата и обществото.

Несъгласявайки се с фройдитската теория Фром твърди, че човекът е продукт на културата. Ползвайки резултатите от своите изследвания относно същността на човешката природа, той написва първата си книга Бягство от свободата (1941 г.), която му носи световна известност. В труда си философът изследва сложната ситуация, в която се оказва човека на западната култура, където стремежът към индивидуалност в крайна сметка довежда до самота, усещане за непълноценност и съмнения, относно смисъла на съществуването. Тази теза Фром развива и в други негови произведения, като Изкуството да обичаш, Човекът за самия себе си, Анатомия на човешката деструктивност и други. За философа същественото в човека е неговата способност да действа свободно и да разбира любовта като обективно единство. Човекът за самия себе си е втората книга на Фром, която е публикувана през 1947 година и се явява продължение на труда му - Бягство от свободата. Книгата му Да имаш или да бъдеш може да се разглежда като един вид отговор на есето на френския философ В. Марсел - Да бъдеш или да имаш. Една от централните теми в трудовете на Фром е религията и неговата интерпретация на Талмуда, който той започва да изучава още от 13-годишна възраст. Тези теми намират отражение в произведенията му Догмата за Христос, Ще бъдете като боговете, Психоанализа и религия и др. Философът в качеството си на изследовател и критик на идеите на Фройд написва книгата Мисията на Зигмунд Фройд. В нея той насочва читателите към основния проблем: възможно ли е да се живее смислено, пълноценно, със страст към истината, ако човек не вярва, че има мисия в живота, ако не я търси. Социалната и политическа философия на Фром е широко застъпена в труда му Душевно здравото общество (1995 г.), който ратува за хуманистичния и демократичен социализъм.

Ерих Фром умира на 18 март 1980 година в Муралто, Швейцария. Той е един от малкото психолози, чийто идеи се ползват с такава голяма популярност по цял свят, като още приживе най-известните му произведения са преиздавани десетки пъти. Трудовете на Фром са забележителни със своите социални и политически коментари, както и със своите философски и психологически опори, които поставят множество въпроси за размисъл, актуалността на които остава непреходна и до днес.