Олигархизация на политиката

В цялата история на човечеството винаги са управлявали богати малцинства, наричани по различен начин в конкретни исторически епохи. В Древна Гърция това са олигарси и аристократи, в Средновековието - феодали и папи, в епохата на Ренесанса - богати и знатни патриции, сеньори, през различните стадии на капитализма - капиталистическа или управляваща класа, елити, влиятелни делови среди, финансови кръгове и пр. Днес в началото на XXI век се е оформила една глобална олигархия, обозначавана с фразата за 1% от световното население - мултимилиардери, влияещи върху съдбата на човечеството в условията на глобален неолиберален капитализъм.

Проблемът за олигархизацията на политиката става особено актуален след финансовата криза от 2007 - 2008 г., която избухна първоначално в САЩ, а след това се разпространи в Европа и в целия свят. Този проблем не е нов, защото олигархията съпътства капитализма в цялата негова история. Новото при днешния глобален неолиберален капитализъм е безпрецедентното равнище на концентрация на богатство и власт в ръцете на едно малцинство, което намира израз в противопоставянето на 1% на останалите 99%. Тази свръхконцентрация предизвиква както системна криза на капитализма, така и криза на либералната демокрация.

Contents
Предговор
Увод
Исторически форми и цикли на възход и упадък на олигархията

• Тематизация на олигархията в Древна Гърция (Платон и Аристотел)
• Историко-теоретична рамка за изследване на капиталистическата олигархия
• Исторически цикли на олигархизацията при капитализма (по Дж. Ариги)
• Генуезки цикъл
• Холандски цикъл
• Британски цикъл
• Американски цикъл

Теория и методология на олигархизацията на политиката

• Основни изследователски подходи към олигархията и олигарсите
• Системен анализ на света (World-systems analysis)
• Класов подход
• Елитаристки подход
• Подход, базиран на властови ресурси (Power Resources Approach)
• Други методи и подходи

• Теории, отнасящи се до олигархизацията на политиката
• Емпирична проверка на теории за актуалната политика в САЩ (Гилънс, Пейдж)
• Теория за инклузивните и екстрактивни институции (Аджемоглу, Робинсън)
• Концепция за голямата корпорация като властови играч (К. Крауч)
• Икономически теории за неравенството (Стиглиц, Пикети)
• Критически теории за неолиберална културна хегемония (Грамши, Бурдийо, Харви, Чомски)

• Концептуален модел на оригархизацията на политиката при неолиберален капитализъм
• Терминологични уточнения (основни и сродни понятия)
• От демократизация към олигархизация на политиката (процесът)
• Олигархично превземане на държавата и нейните три власти (резултатът)

Механизми на олигархизация на политиката

• Лобиране на едрия капитал в политиката
• Финансиране на партии и избори от големи донори
• Превземане на регулатори от регулирани и преминаване през въртящи се врати
• Публично легитимиране на олигархичната политика/политики
• Фрагменти от олигархизацията на политиката в България след 1989 г.

Заключение
Summary
Библиография