Тревненска иконопис

Малкото балканско селище Трявна е един от синонимите на Българското Възраждане. Съчетало в себе си прекрасна природа, български дух и родолюбиви традиции, то се обособява като най-ранния център на зараждащото се възрожденско българско изкуство. Исторически документирано, Трявна съществува от 1565 година. От края на XVII - началото на XVIII в., период, от който датират първите художествени изяви на тревненци, селището нараства много интензивно. За това свидетелстват запазените османотурски документи от това време.
От документите е видно също, че населението е чисто българско. За бързия икономически подем на селото говори фактът, че в края на XVII - началото на XVIII век Трявна била на едно от първите места в Търновския край и по високия процент (8,4%) на тези от местните жители, които съставлявали прослойката на заможните българи. От всичко 431 мъже 36 били считани за най-богати, а 128 - за средно заможни. Тъй като населението твърде бързо се умножавало, съвсем естествено възникнал проблемът с неговият поминък. Планинският терен не допускал особено развитие на земеделието. Затова пък силно развитие получили занаятите. При това занаятчийското производство е насочено не само към местния, но и към външния пазар. Освен активен социален и икономически живот в Трявна твърде рано се развил и значим духовен живот. В регистрите се срещат много имена на свещеници за такова малко селище. През XVII в. в района на Търново върху книжовни и живописни творби оставят имената си някои "даскали". Дали това са били даскали в конкретния смисъл на тази дума, не можем да кажем със сигурност. През Късното Средновековие и Ранното Възраждане много местни иконописци са се подписвали като даскали. Такива примери има и в близкото Арбанаси. През 1704 г. в манастира "Св. Богородица" оставят имената си даскал Коста, Цоню и Георги, през 1708 г. в манастира "Св. Троица" -даскалите Коста и Цоню, през 1710 г. в църквата "Св. Георги" - даскалите Христо и Стою, през 1726 г. в църквата "Св. Атанасий" - даскалите Цоню и Недю.