Съвършенство. Разкази

Уж сборник с разкази, а истинско чудо: пътят на духа и плътта през безкрайността до появата му в родилния дом - Съвършенство! И като в най-приказните приказки в разказаните истории се раждат деца, които приемствено вярват в Дядо Коледа ("Коледни подаръци"); после порастват и край на игрите ("Което е било"); препускат през историята, в която дават немалка дан ("Живи картини"). Тази "напълно законна гордост на Създателя" се бори и отстоява своето си в естествената подредба на живота - засмукала "цялата печал и безнадеждна обреченост на хората, безпомощни пред природата и пред онова, което наричат Бог". Архитектоника на живота, хармонична взаимовръзка между съставните му части.

"И ахна! Внучетата му бяха създали шедьовър. Съвсем ясно видя пътя на Марти през безкрайността до появата му в родилния дом; нито един от цветовете на Диманка не съществуваше в чист вид на земята, всичките идваха направо от Космоса. А там, както е известно, цветове няма. "Съвършенство!" - промълви дядото и се подпря с длан на бюрото, за да не падне. Боже, какво съвършенство!"
Из книгата

Владо Даверов е роден на 27.08.1948 г. в гр. Плевен. Учи в немската гимназия в Ловеч и Софийски университет, специалност "Немска филология". Автор е на множество книги, между които сборниците с разкази и новели: "Което е било", "Много дни до есента", "Живи картини", "Игра на папагали". Голяма популярност добиват романите му: "Вчера", "Кенеди", "Възторжен и див", "Ангели небесни", "Животът на другите". По негови сценарии са заснети игралните филми: "Царска пиеса", "Живот до поискване", "Вчера", "Суламит" и още близо трийсет игрални, телевизионни и документални филми. Носител е на наградите: "Южна пролет", "Златен ланец" на в. "Труд", наградата "Чудомир", наградата за роман на годината на в. "Литературен форум" за "Възторжен и див", Първа награда на Московския филмов фестивал, Гранд при - Сан Ремо, наградата на публиката на фестивала "Златната роза" и наградата за най-добър сценарий на Съюза на филмовите дейци.

"Гогито

Още с появяването си на белия свят, Гогито се показа като истински мъж. Избра един хубав есенен ден и веднага, след като набързо и критично огледа стерилната обстановка в клиниката, с мощен рев заяви недвусмислено принадлежността си към силния пол. Сега вече кака Деница, мама и тате можеха да отдъхнат. Както и дядо Георги. Името беше спасено.

Разбира се, никой не го наричаше Георги. Така остана записан единствено в регистъра на съвета и в кръщелното свидетелство, след което семейният съвет се събра и с три към един гласа избра най-подходящото в момента - Жорко. Против вдигна ръка дядото естествено. Ама кой ти слуша дядото! Гогито също прие второто си име с доза скептицизъм, но с оглед на по-спешните си задачи премълча. Прокуди на първо време тате в хола и се настани в спалнята, където се отдаде на здрав едногодишен сън. Прекъсваше го навремени, колкото да се възмути от мудността на мама при приготвянето на всевъзможни кашички или пък за да го продължи на чист въздух в парка. Обаждаше се рядко. Обикновено съобщаваше за нов зъб, за мокри гащички или за други подробности от битов характер. Една утрин, малко преди първата си годишнина, го завариха изправен в кошарата, а на другия ден вече шляпаше неудържимо из апартамента.

Самообразованието си Гогито започна от най-долния рафт на татината библиотека. Тате веднага взе мерки и евакуира оцелялата книжнина на по-горните рафтове, мама скъта по шкафовете досегаемите стъклени предмети, кака заключи учебниците си в бюрото, но Гогито не се предаде. Първо изчете всички вестници и списания, тях никой не ги криеше. Мама тутакси се преквалифицира в чистачка, тъпчеше денонощно със скъсани хартии пликовете за боклук или пък стърчеше зад гърба му с накрайника на прахосмукачката: "Жоре, не хвърляй дето ти падне! Жоре, виж какво направи!"

След като попълни някои празноти в познанията си за вътрешно и външнополитическия живот, Гогито изненадващо прояви силно влечение към техниката. За учудващо кратко време частично или напълно бяха извадени от строя грамофонът, радиото, телевизорът и печката, а когато мъничката ръчичка започна любопитно да посяга и към копчетата на автоматичната пералня, мама внесе в семейния съвет интерпелация, целяща да спре най-сетне разрушителната експанзия. Може да се каже, че по това време семейството се увеличи с още един член - майстора. Той се появяваше регулярно, на точно определени интервали, поздравяваше учтиво Гогито: "Как сме, колега?", и с примирена въздишка се заемаше да върне към живот замлъкналите уреди. Слаба Богу, наближаваше лятото, а лятото, както е известно, се прекарва на вилата, Преди да замине обаче, Гогито отново смени името си. Този път окончателно. Вкъщи имаше празненство - рожден ден на кака, децата се гонеха из стаите, Гогито също подтичваше след тях, те го пъдеха: "Махни се бе, Жоре!", и той разсърден се примъкваше към масата на възрастните. Изобщо не забелязаха кога е успял да се качи на бюрото, откъдето пред смаяните погледи на уважаемата публика, с вдигната ръчичка и ухилена мутричка провъзгласи:
- Хола, аз съм Цезал!

Вероятно беше чул думичките от телевизора или радиото, не разполагаше с други източници за информация. Но на всичко отгоре, като всеки новоизлюпен диктатор, веднага побърза да се прекръсти и да заговори за себе си в трето лице:
- Гогито иска да папа толта!
От този момент малкото демократично общество, в което растеше, се превърна в конституционна монархия. Постът министър-председател бе поверен на мама и тя без забавяне разпредели длъжностите в новосформираното правителство: министър на финансите - тате, министър на снабдяването - дядо, министри без портфейл - двете баби. Кака Деница назначиха за придворна дама на младия монарх. На вилата поданиците се увеличиха. Клетва за вярност положиха добродушният сетер Чочо, котаракът Котакис, кокошката Кокона, петелът Левент и двата заека - Зайо и Байо. Всички, разбира се, даваха отчет за своята дейност пред държавния глава.

Гогито прие новото си обществено положение сдържано, може да се добави, че прояви качества на разсъдлив монарх, свободомислещ и обичащ поданиците си държавник; поданиците на свой ред го боготворяха, така че в царството царуваше мир и сговор. По-напрегнати бяха ранните часове на деня, когато младият монарх викаше при себе си министър-председателя за сутрешна проверка. "Мама къде е?" - начеваше списъка той. "Мама е тук" - покорно се представяше министър-председателят. "Тате къде е?" "Тате е в кухнята". "Кака къде е?" "Кака се мие". "Дядо къде е?" "Дядо отиде на пазар". "Баба Данче къде е?" "Баба Данче е в Плевен". "А баба Виктория?" "Тя е в София". "Чочо къде е?" "Чочо пази къщата". "Котакис пази ли?" "Котакис лови мишки". "Кокошката Кокона снесе ли яйца?" "Снесе". "А петльо Левент пее ли?" "Пее". "Зайо и Байо хлупкат тлева". "Хрупкат". "Дай макото!" - нареждаше успокоен главата на държавата и министър председателят хукваше да към печката, преди млякото да изкипи.

После денят поемаше подир топлото лятно слънце, всяка жива твар скачаше, цвърчеше, пееше, чуруликаше, славеше света до небесата, тревичките надигаха срамежливо главички, цветята в градината се разлистваха ухилени, в реката рибите играеха на гоненка, а и самата река тичаше по камъните като малко дете, укротяваше се чак във вира, където с писъци и смях младият монарх топеше божественото си телце. И така до вечерта. Тогава Гогито провеждаше вечерната си проверка: "Мама къде е, тате къде е, кака къде е, дядо къде е?..." Вечерната проверка никога не успяваше да довърши, защото заспиваше някъде по средата и в искрящата тъмнина на стаята изгряваше неговата безметежна, светла усмивка.

Постепенно къщата утихваше, поданиците един по един лягаха да спят. Най-сетне идваше часът на тате. Той разчистваше набързо масата в кухнята, слагаше пред себе си пишещата машина и топ бели листа, след топа палеше първата си цигара, замислен върху хора и събития, които трябваше да опише. Но вместо хора и събития в главата му неизменно идваше смущаваща, тревожна мисъл и той чуваше бистрото като звънче гласче на сина си: "Мама къде е, тате къде е, кака къде е, дядо къде е?..." Ами ако тази проверка някой ден не излезе, ако само един от поданиците на крехкото царство вече няма възможност да се обади... Какво друго има на този свят? Друго има ли?"
Из книгата

ИК Унискорп ЕООД
София 1345
жк Захарна фабрика бл. 19 вх. Б ет. 1
uniscorp@gmail.com