"Пълнокръвен и обективен прочит на миналото
За отношенията между България и Сърбия на пръв поглед е писано немалко, но, ако се замислим, като цяло недостатъчно. Разбира се, през годините са публикувани специализирани изследвания, посветени на определени периоди и важни събития. Въпреки това, общата картина, а в редица случаи и конкретиката на взаимните контакти остават встрани от вниманието на учените. Да не говорим за широката публика, за която тази проблематика е слабо, да не кажем и напълно непозната. Така или иначе, отсъства цялостен поглед върху сложната природа на българо-сръбския антагонизъм, появил се не по вина на България и намерил отлична почва на терена на европейската и световната геополитика - основно през XIX и XX в., като съвсем не е отменен от реалностите на нашия XXI в.
Панорамата, очертана от д-р Войников, без съмнение ни помага по_вярно да разберем и оценим събития, личности, двустранни договори, военни конфликти, и т.н., и т.н. И не на последно място, да проумеем защо равносметката е крайно неблагоприятна за България. Д-р Живко Войников, автор с разностранни, но и доказано задълбочени интереси, се е потрудил да направи максимално широк и същевременно аналитичен преглед на отношенията между двете страни - отношения, които не само вгорчават нашите размисли върху собственото ни минало, но и обясняват малко или много съществуващите дефицити в българската външна политика, а и собствените ни, често доморасли, представи за естеството на балканските реалности. Те в крайна сметка ни дават поне теоретичната възможност да избегнем грубите грешки на българския политически и културен елит в продължение на повече от едно столетие. Казаното ни дава основание да оценим високо книгата, която вече е в ръцете на читателите.
Трябва да благодарим на д-р Войников, че не е пропуснал усилията на онези български учени и интелектуалци, уви, малцина на брой, да предупредят не само политиците, но и цялото българско общество от неправилния прочит на отношенията със западната ни съседка, на цели историко-географски пространства от собственото ни българско минало. Затова с пълно основание авторът започва своята книга с незаслужено забравения учен, общественик и последователен защитник на историческата истина и националните интереси Гаврил Занетов. Ще се въздържим да преразказваме книгата, в която читателят така или иначе ще открие и преоткрие много наглед познати събития, които получават по-пълнокръвна характеристика на фона на цялото. Сред изобилната фактология и аналитични коментари днешният българин би следвало да проумее, че българският въпрос в днешна Република Сърбия далече не се ограничава само с т.нар. Западни български покрайнини, а с население от български произход, което е в пъти, и то в много пъти (!) по-многобройно, независимо от ерозираното му самосъзнание.
Читателят, убеден съм, ще бъде меко казано шокиран от денационализаторската машина на сръбския великодържавен шовинизъм, тръгнал от няколкото нахии, присвоени през 1833 г., преминал през Поморавието със старите български градове Ниш, Пирот, Враня, Лесковец през 1878 г., за да разгърне още повече завоевателната си стихия във Вардарска Македония след войните от 1912 - 1918 г. С право авторът заключава, че "сръбският национализъм е експанзионистичен, безогледен, брутален и непризнаващ компромиси. Той откъсва парче по парче български земи и след смяната на 2 - 3 поколения сърбизира живеещите там българи, подпомогнат от близостта в езика и религиозната ориентация."
Авторът обръща сериозно внимание на сръбските претенции и арогантни действия (връх на наглостта е местенето на плета, с който е обозначавана границата!) още по време на Руско-турската война от 1877 - 1878 г. и непосредствено след нея по отношение на още несъздадената или правеща първите си стъпки нова българска държава. Затова и подлата агресия през 1885 г., колкото и да се струвала неочаквана за тогавашния и, уви, наивен българин, напълно се вписва във формираната и прокарвана от десетилетия политика на западната ни съседка по отношение на българския народ.
Уви, българският политически елит не си дава достатъчно ясна сметка за плановете на братята от запад, независимо че те дори не се стараят да ги прикриват, а често гръмогласно ги огласяват - и в собствената си държава, а и в международен план. Подценяването на т.нар. сръбска пропаганда в Македония, встъпването в Балканския съюз и войните от 1912-1913 г., грешките на българското управление, когато изконните ни земи в Македония и Поморавието са в пределите на България - всичко това е детайлно изяснено и анализирано в настоящата книга. И затова е още по-горчива, но несъмнено справедлива оценката на автора за естеството на отношенията между двете страни, включително и в наши дни. Не е ли факт, че след промените в България през 1989 г. въпросът за правата на българите в бивша Югославия, съответно, в Сърбия, се свежда единствено до Западните Покрайнини? Българските правителства избягват дори и намек за историческите Западни български земи - и в двустранните отношения, и от гледна точка на цялостната външна политика на страната.
Вероятно са в сила опасения, че България би могла да бъде заподозряна в териториални претенции, в реваншизъм, национализъм и т.н., но нима това не е още едно свидетелство за незрелост, нещо повече - на индеферентност към националните ценности? Тази линия се прикрива с общи фрази като европейски ценности и модерни политики... Обявяваната неведнъж безрезервна подкрепа на България за Сърбия, може и да е възприемана като цивилизован жест, но тя извън всякакво съмнение противоречи на научната и правна логика. Още повече, че нерешените проблеми си остават, нещо повече - от сръбска страна продължава използването и на езика на омразата, и на безогледното фалшифициране на историята, езика, традициите... Продължават да звучат старите пропагандни идеологеми за сръбски малцинства в България, за преходни типове население, език и култура - разбира се, не на сръбска, а на българска територия!
По линия на културни и обществени прояви от двете страни на границата продължават опитите за износ на подобни теории в самата България. Авторът синтезирано е засегнал каскада от проблеми, които имат пряко отношение и към днешния ден, които още веднъж показват цялата нелепост на проявите на сърбофилия в България - разбира се без никой да настоява за съответната фобия по отношение не само към Сърбия, но и към когото и да било. Факт е обаче, че ако към република Северна Македония от българска страна официално се настоява за отказ от антибългарския прочит на историята, подобно изискване към Сърбия дори не се загатва. А, както можем да се убедим от текста на автора, аналогичен подход е не само необходим, но и задължителен."
Из книгата
Рейтинг: 8.75 / 8 гласа
