Доктрината за обръщението. Духът на молитвата

"Читателю! Веднага след като прегледаш тази книга, я прочети отново и погледни към небето. Как може да гледате и четете, извличайки истинска полза, ако Отец на светлината не отвори очите ви и не ви даде разбиращо сърце? Той може да ви покаже чудеса и в най-общите истини, за които преди не сте си давали сметка. За тези доктрини, които са проповядвани най-често, и за които преценката ви може да бъде още по-информирана, съм сигурен, че чувствата ви се нуждаят от още подбуждане, за да понесат малко по-пропорционална пригодност към тежестта и интереса ви в тях."
Натаниъл Винсент

Натаниъл Винсент (1639 - 1697) е нонконформист и пуритан, роден и възпитан в семейство с такива убеждения. Десетгодишен постъпва като хорист в Оксфорд. Завършва през 1655 година, а през 1657 е избран за капелан на колежа Corpus Christi. Кромуел го назначава за един от първите служители на университета Дъръм, но той никога не е живял там. Двадесетгодишен проповядва в Пълборо, Съсекс, а на двадесет и една е ръкоположен и представен в ректората на Лангли Мариш, Бъкингамшир. Оттам е изгонен, след което три години живее като капелан при сър Хенри и лейди Блънт в Титънхаргър, Хертфоршир. Около 1666 година отива в Лондон. Там проповедите му веднага привличат вниманието и скоро след това за него е построена сграда за събрания, където започват да ходят голяма група хора.

Той е продължавал смело да проповядва в онези бурни времена, когато са му налагали глоби и изпращали войници, които грубо са го извличали от амвона. Малко след като сключва брак през 1670 година, е хвърлен в затвора, където остава половин година. През 1682 година е арестуван отново и осъден на три години затвор, след което е трябвало да бъде прогонен от страната. Заради пропуски в обвинението му обаче, той е освободен след заплащане на разходи от 200 лири по процеса, но е толкова болен и отпаднал, че дълго време не може да проповядва. Арестуван е отново през 1686 година, този път по фалшиво обвинение, че е свързан с бунта в Монмът. Някои от книгите му са писани в затвора и така перото му е говорело, когато езикът му не е могъл.

Умира внезапно на 22 юни 1697 година, когато е на петдесет и девет години.