"Как изглежда дисфункционалността
Кармен израства в семейство с двама родители. Баща ѝ Брус обикновено работи по цял ден, прибира се вкъщи, напива се и става буен. Майката на Кармен - Ейприл, прекарва голяма част от времето си в стаята си, без да се занимава с Кармен и другите две деца в семейството. Ейприл пие твърде много, но не е толкова лоша, колкото Брус. Когато Ейприл и Брус се карат, Кармен и другите деца ги заглушават, като надуват звука на телевизора. Кармен прекарва много време с приятелите си, за да не е у дома. Установява, че в семействата на приятелите ѝ не е нормално родителите да са пияни, да се карат постоянно или да пренебрегват емоционално децата си.
След като Кармен пораства, тя се научава да разчита на подкрепата на другите си роднини. Когато се нуждае от превоз, за да излезе с приятели, се обажда на баба си. Не може да рискува родителите ѝ да я приберат пияни. Когато ѝ трябват дрехи за училище, се обажда на леля си, която с удоволствие я води да пазарува. Това, което ѝ липсва, е някой, с когото да говори за живота си у дома. Приятелите ѝ нямат такива проблеми с родителите си, а другите ѝ роднини заобикалят проблемите, като се опитват да компенсират. Кармен е самотна и объркана. В продължение на много години тя смята, че проблемът е в нея, защото никой друг не изглежда притеснен от поведението на родителите ѝ. Другите деца в семейството са се приспособили, а останалите членове казват: "Родителите ти просто са такива. Трябва да ги обичаш въпреки това." Тя обича родителите си, но се измъчва заради поведението им. Проблемите им продължават и когато тя пораства.
В повечето случаи Кармен просто се примирява, а когато все пак се противопоставя, семейството ѝ я обвинява, че се държи странно и злобно. Тя иска някой да види проблемите, да потвърди, че преживяванията ѝ са истински, и да ѝ каже, че е нормално да иска нещо различно от семейството си.
Какво означава да имаш дисфункционално семейство?
За Кармен това означава да имаш родители, които са зависими, проявяващи емоционално безразличие и понякога вербално насилие. Дисфункционално семейство е това, в което насилието, неразбирателството и пренебрегването са приети за норма. В дисфункционалните семейства нездравословното поведение се игнорира, замита се под килима или се насърчава. Както и в случая с Кармен, трудно е да откриете дисфункционалността, докато не попаднете в други, по-здравословни ситуации. И дори когато наблюдавате по-добри отношения, пак може да ви е трудно да се отърсите от дисфункционалните модели.
Ако сте израснали в дисфункционално семейство, вероятно сте смятали, че следните неща са напълно нормални:- да прощавате и да забравяте (без промяна в поведението);
- да продължавате напред, сякаш нищо не се е случило;
- да прикривате проблемите на другите;
- да отричате съществуването на проблеми;
- да пазите тайни, които трябва да бъдат споделени;
- да се преструвате, че сте добре;
- да не изразявате емоциите си;
- да бъдете с хора, които ви влияят зле;
- да прибягвате до агресия, за да получите това, което искате.
Когато хората ви казват, че има проблем, вярвайте им
Твърде често хората се държат отбранително и се съпротивляват на промяната, вместо да признаят проблема и да започнат да работят за разрешаването му. В случая с Кармен всеки път, когато се опитва да говори с родителите си за тяхно нездраво поведение, те преминават в отбрана или я обвиняват, че иска нещо различно. Никой в семейството не иска да чуе притесненията ѝ,вероятно защото не са готови да работят по проблемите. Кармен не е сама, но никой не иска да застане до нея. Нейните преживявания са като на всички останали, но тя е единствената, която е достатъчно смела да заяви, че има проблем. Кармен иска да се научи как да се изправя срещу проблемите, които всички сякаш лесно приемат или игнорират.
Анкета за неблагоприятните преживявания в детството
Анкетата за неблагоприятните преживявания в детството (ACE) се използва широко за измерване на тежестта на травмата в детството.
За анкетата се вземат под внимание следните преживявания:- свидетелство на насилие;
- сексуално насилие;
- злоупотреба с психоактивни вещества от друг член на домакинството;
- физическо насилие;
- вербално насилие;
- емоционално изоставяне;
- психично болен родител;
- лишаване от свобода на родител.
Травмата в детството оказва влияние върху способността ни да обработваме и изразяваме емоциите си и увеличава вероятността да развием маладаптивни стратегии за емоционална регулация (например потискане на емоциите). По-специално, децата, изложени на насилие, срещат трудности при разграничаването на сигналите за заплаха и безопасност.
Широко известно е, че лошото отношение и неглижирането са дисфункционални аспекти в семейната динамика. Но семейните отношения се влияят и от други фактори. Травмата се оценява по скала от 0 до 10, но травмата в детството може да има въздействие даже и при оценка 2. ACE дори не взема предвид финансовата нестабилност, многократната смяна на жилището или междупоколенческата травма, за които знаем, че оказват влияние върху психичното здраве. Аз вярвам, че резултатът ви от ACE (моят е 7) или преживяната в детството травма не определят бъдещето ви. Ние сме силни и можем да правим избори, които са трудни в момента, но полезни в дългосрочен план. Преживяното в детството се пренася и в зряла възраст, защото, след като травмата се активира, цикълът често се затвърждава. Децата, които са били бездомни, често имат по-високи резултати от ACE и за тях е по-вероятно да се сблъскат с проблемите на бездомността в зряла възраст."
Из книгата
