Страхът в българската литература през 19-ти и началото на 20-ти век

В основата на настоящата книга е текстът на втория докторат на автора: Езикът на страха в българската литература през 19^-ти и началото на 20^-ти век. Изследването проследява развитието на българските литературни страхове през епохите на Възраждането и модернизма. Обект на внимание в него не е литературата на ужаса (готическият роман, черният роман, диаболистичната и криминална литература), в която страхът е основен, самоцелен, структуроорганизиращ компонент, а литературата, в която модусите на страха са съпътстващ, естествено присъстващ, но в същото време функционалноопределящ елемент по отношение на идейно-образната структура. С други думи, цел на наблюденията са онези произведения, в които страхът е освободен от чисто естетическата си функционалност и подчиненост на жанровата зададеност и е натоварен с допълнителни психологични, философични и идеологически функции, които в някои творби на български автори (поезията на символизма например) придобиват и естетико-жанрови характеристики.

Великотърновски университет Св. св. Кирил и Методий
Велико Търново 5003
ул. Теодосий Търновски №2
rector@live.uni-vt.bg

Предговор. История на идеите за страха
Въведение
Езикът на страха през 19^-ти век

• Езикът на страха във възрожденската литература
• Разсипаният свят
• Нещастната фамилия
• Езикът на страха през 80^-те и 90^-те години на 19-ти век
• Въстанието
• Тъмниците
• Меланхолиите на 19^-ти век

Езикът на страха през първите две десетилетия на 20^-ти век

• Меланхолиите на модернистите
• Фигури на меланхолията
• Замръзналата меланхолия на българския сецесион
• Меланхолия на екзистенциалното смирение
• Меланхолията и нейното символистическо преодоляване
• Угнетенията на модерния Аз

Страхът от смъртта
Заключение
Литература
Литературни източници