Естетиката на не-красивото е на родилното ложе. За нея все още не се говори, а категориите, с които работи, остават извън досега провеждания естетически дискурс. Теоретиците продължават да разглеждат изкуството като монополна територия на прекрасното или поне на положителни ценности и позитивен естетически идеал, където побеждават доброто, истинното, хуманното. За не-красивото (грозното, ужасното, абсурдното, диаболичното, уродливото, хаотичното, безформеното, кичозното и пр.) се споменава тук-там, но винаги на заден план с оглед на неговото въздействие върху възприемащия субект: като негативност (Хегел), антипатия (Теодор Липс), отблъскващи емоции (Йоханес Фолкелт), критическа дистанция (Бертолт Брехт) и т.н.
Неговите прояви биват лишавани от собствена естетическа значимост и поставяни под знака на позитивни ценности. Естетиката на не-красивото няма за цел да морализира, политизира или да защитава негативните явления, а да очертае естетическия потенциал на група категории, влизащи в нейния обем, всички те извлечени от изкуството, но досега останали настрани от теоретичен анализи. Тя разширява границите на естетическото, като вмъква в тях и негативни явления, но не като подчинени, зависими или помирени с прекрасното и неговите разновидности, а като самостоятелни акценти в многостранната естетически ценностна система.
 |
|
|
0700 4 55 66
на цената на един
градски разговор |
