"Като резултат от всичко това следва постоянен строг надзор и наказание над свободомислещия философ чрез силови средства и административни действия. Най-напред е изключен от комунистическата партия за прикриване на биографични факти, отнасящи се не лично до него; преместен е по целесъобразност - за да не влияе разложително на студентите - от катедрата Логика, етика и естетика на Софийски университет Св. Климент Охридски в Института по философия на БАН, известен тогава в нашите културни среди като - меко казано - застойно място; накрая всичко беше обобщено и някак си оправдано от разгромната статия във в-к Работническо дело под показателното заглавие: Класово-партийният подход не е сезонна дреха, подписана от малко известния журналист Михаил Бенлиев и отнасяща се до първата книга на А. Игнатов Тъга и порив на епохата (1968).
Всичко това означаваше само едно: от наш, Асен Игнатов става чужд елемент, от марксист се превръща в ревизионист и като резултат трябва да изпие докрай горчивата чаша на класовата омраза към врага с партиен билет, в случая - маскиран като философ-марксист...
Първоначално Асен Игнатов понасяше с известна надежда и оптимизъм нарастващото затягане на кръговете около неговата личност: той беше убеден, че рано или късно в социалния живот технократът ще победи бюрократа; казваше, че след четири-пет години философската общност ще се ръководи от проф. Н. Ирибаджаков, проф. А. Поликаров и проф. Добрин Спасов и следователно няма да може да има изтъпления и насилствени мерки против другояче мислещите интелектуалци. Но той бързо осъзна, че неслучайно е изпратен на заточение в Института по философия, който е само на километър разстояние от Софийския университет. И съзнателно заработи над една по-абстрактна и на по-далечно разстояние от острите идеологически проблеми дисертация на тема Структура на историческото познание, която сега за пръв път се предлага като отделно, самостоятелно издание на вниманието на интелектуалната общност и на читателите изобщо. Мога да свидетелствам, че това е тема, върху която А. Игнатов мислеше и работеше още от самото начало на научните си изследвания. Но в това завръщане към вътрешно съкровената тема имаше и оригинален актуален замисъл.
Чрез разкриване на това как случайното се превръща в същност на исторически необходимото, как единичните, индивидуалните човешки факти, събития се вписват непосредствено - и чрез историческата наука и нейните форми на познание и обобщение - в най-дълбоката същност на обществените действия и в самото разбиране на историческото минало, настояще и дори бъдеще, А. Игнатов постигна една двойна цел. Той, чуждият, ревизионистът показа на своите врагове, че без да напуска границите на класическата марксистка парадигма може да постигне евристичен, приносен за философското ни познание научен резултат. Поне лично за мен Структура на историческото познание е от начало до край в най-съкровената си същност антидогматично съчинение. А. Игнатов по този начин остана верен на своята основна вътрешна идея и кауза. И никак не е случайно това, че Научният съвет даде положителен вот относно приносните достойнства на самия дисертационен труд."
Из книгата
Рейтинг: 8.50 / 4 гласа
