В книгата си Христо Маджаров излага факти и събития за българската история от най-древни времена до наши дни. Използвайки публицистичната и научно-популярна форма с пластичен език, авторът прави произведението лесно достъпно за широката публика. Същевременно голямата фактология и загатнати теми, дават множество отправни точки и за сериозния изследовател. Настоящата книга засяга в дълбочина следните въпроси: Защо траките изчезнаха от учебниците по история? Какво търсеха 40(!) британски археолози в Дуранкулак...? Какво "изследва" подводницата на САЩ в Черно море?... На какъв език са писани Ведите? Какви ... |
|
|
В книгата са разгледани особеностите и проявите на сепаратизъм по българските земи в навечерието и по време на османското нашествие в контекста на сходни явления във Византия и на Балканите. Това присъщо за средновековна Западна Европа явление е нетипично за византийския тип държави с техния стремеж към унитаризъм, към които България принадлежи. Именно сблъсъкът между централизма и сепаратизма в резултат на различни по сила и характер влияния отвън е проследен в най-новото изследване на известния медиевист проф. Христо Матанов. Изданието е богато илюстрирано, съдържа карти и е снабдено с Речник на термините и названията. ... |
|
|
Книгата дава възможност на читателите да се запознаят с едно полуапокрифно и неизвестно учение за произхода на днешните гърци. "Никой в днешна Италия не твърди, че италианците са римляни и че говорят латински, въпреки че столицата им е Рим и езикът им произлиза от латинския. Афроамериканците от САЩ не твърдят, че са потомци на англосаксонските заселници, въпреки че говорят английски и живеят в първите английски колонии в Новия свят. Французите не твърдят, че са германци, въпреки че името им идва от германското племе франки, а първите им крале са чистокръвни германци. Гърците твърдят, че са потомци на народ с 5000 ... |
|
|
Балканите през погледа на западните пътешественици. ... Книгата разкрива начина, по който Балканите са възприемани от западните пътешественици от средата на XVI до края на XX в., като съчетава остроумни коментари със задълбочени проучвания и богатство от исторически и културни детайли. Много от тези пътешественици смятат региона за част от Азия и се стремят да покажат на своите съвременници неговата „екзотичност”, „чудатост” и „примитивност”. Проучвайки над хиляда съобщения от първа ръка и сравнявайки наративи, обхващащи почти петстотин години, авторът доказва, че наблюденията над други хора в тяхната естествена среда ... |
|
|
Дневник на военния кореспондент - 1913 г. ... Критичните дни на България е дело на чешкия журналист Владимир Сис, който прекарва Балканската война като кореспондент на вестник Народни листи и често пише своите статии на фронта, на метри от бойните действия. От лице с чисто служебни задължения, чехът се превръща в пламенен защитник на българската национална кауза, а България става негова втора родина. Началото на Междусъюзническата война го заварва в София. Сис е свидетел на терора, който мирното население търпи от бившите ни съюзници, и на леещата се в европейската преса антибългарска пропаганда, подхранвана от Белград ... |
|
|
Когато се чете за наследството на Раковски и Ботев като за нещо, което е било напъхано от официалната ни историческа наука в така наречените "удобни чекмеджета", първият въпрос е, дали това е вярно и не е ли малко пресилено! Когато се проверят фактите, уви, оказва се, че това е така. Неминуемо въпросите, които възникват впоследствие са: Кой го върши това форматиране? Нима официалната наука е анонимна, кои са хората, които я дирижират? На кого не са удобни тези българи книжовници и революционери? И защо Раковски е толкова непознат в наши дни? Може би заради това, че има старинен език! Едва ли само заради това! ... |
|
|
Съставител: Цочо В. Билярски. Книгата е част от поредицата "Библиотека Сите българи заедно" № 31а. ... "Всякога Русия, когато е имала бой с Турция, лъгала е бедните простодушни българи, че уж за тях отваря такъв бой и че уж тях иде да освободи! Но нейната цел всякога е била да им разори милото отечество и да ги преселва малко по-малко в земите си. Нейната злобна политика се познава твърде добре и от това, щото тя ни в един си договор с Турция нищо добро не е споменала за българи, ако и да е имала най-добри удобности за това. Тя всякога е само своята политика гледала, а собствено за завладетелните си ... |
|
|
Възстановяване и утвърждаване на българската държава. Национално - освободителни борби (1878 - 1903) ... |
Рейтинг: 9.50 / 4 гласа
