"Космически кръговрат
Какво означават епохите в астрологията и защо се сменят?
Поради елипсоидната форма на Земята гравитационното въздействие на Слънцето и Луната се променя постоянно и това води до бавно изместване на ориентацията на земната ос. За приблизително 26 хиляди години тя описва пълен конус на фона на небесната сфера и се връща в първоначалното си положение. През това време полярните звезди се сменят постоянно. Това явление се нарича от астрономите Прецесия на равноденствията, а от астролозите Голяма година на Бога. Времетраенето ѝ е точно 25 920 години.
Прецесията на пролетната равноденствена точка на 21 март всяка година се измества малко назад спрямо Зодиака (еклиптиката). Така например в момента тази точка се намира на около 4 - 5-ия градус от зодиакалното съзвездие Риби (или 336-ия градус по еклиптиката) и на последния градус на съзвездието Водолей. Преди 18 века тази точка е била на нулевия градус на Овен. С една дума, заради прецесията звездните карти "остаряват". Пролетното равноденствие на всеки две хиляди години се премества назад в съседното зодиакално съзвездие. Т.е., ако през 228 г. датата 22 март е била на нулевия градус на Овен и на границата с Риби (към последния градус), то скоро, приблизително към 2377 г., ще излезе окончателно от съзвездие Риби и ще се позиционира в съзвездие Водолей. След това в продължение на приблизително 3000 години към дата 21 март ще се наблюдават звездите от съзвездие Водолей. Поради тези чисто астрономически фактори през около 2000 години се сменят астрологическите епохи, които влияят на историческото развитие на планетата Земя и съответно на всеки човек върху нея.
Кога започва епохата на Водолей
От 1914 г. вече можем да говорим за появата на първите въздействия на съзвездие Водолей към датата на пролетното равноденствие. И независимо че двете зодиакални съзвездия Риби и Водолей се припокриват за цели 5 градуса по еклиптиката от 1914 г., и това ще продължи приблизително още 4 века, то вече можем да говорим за настъпването и въздействията на епохата на Водолей.
Как влияят звездите
Вълновите характеристики са в основата на всички движения във Вселената. Тези движения пренасят енергия и информация и си взаимодействат по начини, които на практика покриват всички възможни полета на проявления на Вселената. Ние сме потопени във вълнови взаимодействия и всичко около нас има характеристика на вълнов процес. Ритъмът на сърцето е вълнов, мозъкът излъчва вълни, целият човек е обгърнат от специфичен електромагнитен фон, който му придава уникален облик и определя начина на комуникация. Субатомните частици - протони, електрони, неутрони, фотони - също имат вълнов характер, целият електромагнитен спектър е с вълнов характер, ние самите излъчваме електромагнитни вълни, слабите и силните ядрени взаимодействия са с вълнов характер, гравитацията е с вълнов характер, информацията се предава чрез вълнови трептения, звуците са с вълнов характер и т.н., и т.н. Всичко трепти, движи се и така се оформя информацията на постоянните вълнови процеси.
Тогава е съвсем естествено законите на вълновите взаимодействия да управляват всичко, не само физичните и химико - биологичните процеси, но и нашия социален и психичен живот. Та нали той също е взаимообмен на енергийно - информационни полета. Защо взаимодействието да е само на нивото на изучената от физиката материя? Ако законите са всеобщи, а така твърди науката, то те трябва да важат и на субматериално ниво. Точно тази дълбока взаимовръзка между всичко и всички изучава астрологията. Създателите ѝ не са разделяли нещата на живи и неживи, на природни и психични. Предполагали са, че всичко е в единство и че всичко произтича от всичко. Всъщност истинската астрология е част от мечтата на учените да създадат т.нар. Обща теория за всичко - теория, която да не скрива противоречията в отделните дялове на науката, а да ги обяснява и синтезира.
Затова всичко около нас може да бъде определено и разбрано с помощта на общи вълнови характеристики - материята, космосът, живите същества. И всяко явление, организъм или пък предмет си има свои специфични особености, които определят характеристиките му и взаимодействията му с всичко наоколо.
Специфичните характеристики на една звезда - или група звезди - например са строго фиксирани и се определят от духовните, съзнателните и съответно вълново - информационните процеси, пораждащи термоядрените процеси в нея, синтеза на нови химически вещества, разпространението им във Вселената и образуването на нови обекти (звезди и планети) с нови характеристики, които започват вторично и третично да си взаимодействат. По тази причина и всяка планета има свои духовни и материални характеристики, които определят нейното място и въздействието ѝ върху системата.
Звездите ни влияят, но и ние на тях.
Може би точно тук е мястото да споменем, че всяко нещо, което наблюдаваме, се изменя под влияние на самото наблюдение. Този факт е известен от квантовата физика. При наблюдение на елементарни частици е установено, че те променят поведението си под въздействие на самото наблюдение. А това е още едно потвърждение на факта, че всяко явление е с вълново - информационна характеристика и съответно взаимодейства с всичко останало. Звездите, космосът, Слънцето, Луната, останалите планети винаги са ни влияели като част от една обща енергийно - информационна система, но въздействието им многократно се е увеличило от момента, в който първият човек е вдигнал поглед нагоре и се е замислил какво представляват тези светещи точки над него. Мислите, които са започнали да се формират от този момент нататък, са именно невидимите вълни, които са се обменяли между съзнанието на хората и наблюдаваните далечни обекти в космоса. От тези преплитания са се породили и първите образи, представи, взаимовръзки и умозаключения за света около нас. И както виждаме, тези първоначални представи в 90% от случаите са се оказали верни и сега се потвърждават с фактите от емпиричния опит на съвременната наука. Още преди 3000 г.пр.Хр. (а има данни, че и преди 48 000 г.пр.Хр.) египтяните са знаели, че по повърхността на Марс има желязо, че планетата е суха и студена и оста ѝ на въртене е наклонена на 45 градуса. Още от древността астролозите са свързвали Венера със сярата, горещината, задуха, воалите от мъгла и правилното, хармонично движение (това е астрономически факт, тъй като планета е с почти кръгова орбита и изправена ос на въртене, а атмосферата ѝ се състои от серни частици). В звездните карти тя управлява вечното равновесие. Вече има и необорими данни, че в Египет са познавали прецесията и са се съобразявали с нея. Дори само тези факти са достатъчни да приемем или извънземно присъствие, или доказателство за обмен между развиващото се съзнание на човечеството и Божествения свръхразум, който управлява космоса. Тук не мога да не отбележа и удивителния факт за познанията на догоните (примитивно племе в Африка) за характера на Сириус. През 50-те години на ХХ век двама френски антрополози установяват, че племето е неочаквано добре осведомено за невидимия двойник на звездата "бяло джудже" Сириус Б. Уникално е, че догоните са знаели за Сириус А и Сириус Б от столетия (удостоверено с находки в пещерите им) и съответно много преди този двойник да бъде видян чрез много мощен телескоп само преди няколко десетилетия.
В този смисъл става ясно, че ние максимално активираме влиянията на света около нас, когато се сблъскаме конкретно с някое явление или факт. Докато няма такъв пряк обмен, нещата се движат в областта на несъзнаваното.
Затова с откриването на Уран през 1781 г. човечеството ускорява с пъти своя ход на развитие, прехващайки съзнателно новите и твърде странни вълни на тази древна електриковосиня планета от външния кръг на Слънчевата система. Именно това съзнателно възприемане довежда до ускоряване хода на самата човешка история чрез невъобразима поредица от високотехнологични открития. Преди това влиянието на Уран е било в сферата на подсъзнанието и затова доста по-слабо. Откриването на Нептун през 1846 г. също довежда до бързо развитие в областите, с които планетата има еднородни характеристики (подобие) - човешката психология, педагогиката, изучаването на моретата и океаните, използването на газта, развитието на съвременната химия и фармация.
По тази причина колкото повече знаем, колкото по-любопитни сме, толкова повече влияния - информационни вълни - ще приемаме и ще препращаме обратно, обменяйки се със света около нас.
Има един окултен (скрит) закон в света, който гласи, че колкото повече мислим за един обект, толкова повече той се приближава към нас, и колкото повече не го забелязваме, толкова по-далеч е той от нашето съзнание.
За съжаление, разнородността на различните звездни обекти по еклиптиката и съответните им планети в Слънчевата система трудно може да бъде абсолютно доказана, тъй като астрономията знае твърде малко за космоса. Но дори и оскъдните данни, които имаме за съзвездията и планетите, ни подсказват взаимовръзките. В бъдеще новите данни от наблюденията и космическите сонди, изпратени до по-близки обекти, ще обогатят още повече познанията ни и ще докажат това, което древните са знаели много отдавна.
За тези, които не си спомнят, терминът астрология означава "разумът (говорът) на звездите" и описва духовните характеристики на небесните тела, а астрономията като наука разглежда "законите на звездите". Тя описва главно физическата и химическата структура, свойствата на небесните тела и техните движения. Не може обаче с лека ръка да се разделя едното от другото, както не е възможно външният вид на човека да се разграничава от неговите душевни характеристики. Едното закономерно е проявление на другото и двете страни са взаимосвързани. По същата причина звездите се движат по строго определени и закономерни пътища точно защото тези движения отговарят на техните дълбоко закодирани духовни (разумни) характеристики. Затова без притеснение трябва да се вглеждаме и във външните характеристики на небесните тела."
Из книгата