Кая

Съвременен български роман за любовта, преходното, човешкото и вечното.

"Зрелищното, свръхестествено четиво се продава добре. На този фон да описваш всекидневието, е истинско предизвикателство. С обикновени думи от разговорната реч, без ефектни метафори, в които наднича авторско самолюбуване, с пестелива изразност. Когато това приковава вниманието ни, заслужава да се запитаме: Как се е получило? С искреност. Такава е книгата Кая на Дияна Тончева. С делничен език авторката поетизира старческата самота, чаровното нетърпение на младите, трогателното доверие на животните към човека. Предава ни го без гръмко обобщение, а чрез изяществото на детайла. Както някой под карантина би осмислил изолацията си, взрян в забравените вещи на балкона, за да повика спомен за скъп човек.

Така Дияна Тончева проследява и неизбежните раздели, които съпровождат живота ни. Но не за да се оплаква, а за да оцени смисъла на краткото ни земно присъствие. Героинята ѝ Кая, в своето задъхано тичане към хората, се терзае от недовършените свои добрини. Сигурно у някого има и тази благородна неудовлетвореност. Но за да я видим, трябва дълго да се оглеждаме. Звуково името Кая се вмества в думата покаяние. Част от покаянието е внимателният поглед към другия и към себе си - какво не си успял да му дадеш."
Матей Стоянов

Имало ги е
Музика в планината
Ръката, която те държи
Лимони
Навсякъде
По-добре се върни
Кога мина?
Неща за вършене
Животът продължава и прочее
Предиобедна разходка
Бабата с цветята
Ритуали по подреждане на света
Уроци
Виждате ли ме?
Нощна мъгла
Сладолед за вечеря
Сами
С усмивка
Опитомено
Всичко е наред
Белези
В този и онзи свят
Момче
Стой на едно място
От другата страна на реката
Лятно небе
Момичето и чайката
Има още време
Като мъжете
The great did in the sky
Не е крайно лошо
Коридори
Идва и си отива
Десето число
Те не знаят какво правят
Есента на Кая
Без кратки пътища
Когато тялото увяхва
Когато точно е моментът да спреш?
Ти си любов