Скрити в смъртта

Съпругът на лейтенант Далас - Рурк, купува изоставена сграда в Ню Йорк. Давайки начало на разрушителните дейности, той попада на два скелета зад една от стените на зданието. До края на деня криминалистите откриват останките на още десет жертви.

Навремето мястото, превърнато в гробница, е известно като Убежището - приют за младежи в нужда. Ив се свързва с тогавашните собственици в търсене на отговори. С помощта на новия съдебен антрополог д-р Гарнет Деуинтър тя идентифицира жертвите, чийто живот е бил отнет, а мечтите им - прекършени. Издирването на убиец и събирането на доказателства петнайсет години след ужасното престъпление се оказва обаче по-трудно, отколкото разследващите предполагат. Списъкът със заподозрени продължава да расте, но лейтенант Далас е твърдо решена да разбули мистерията и да въздаде справедливост.

Книгата е част от поредицата В смъртта на Нора Робъртс.

"Лейтенант Ив Далас стоеше пред изпоцапаната със сажди и изрисувана с графити триетажна тухлена сграда със заковани прозорци и ръждясали решетки и се чудеше с какво се беше захванал Рурк. Но щом все пак беше купил това бунище, значи, явно разчиташе, че инвестицията му ще се възвърне. Или пък сградата имаше финансова стойност. Все някаква. Сега обаче това не беше най-важното.
- Може да не са трупове.

Ив хвърли поглед на партньорката си, детектив Пийбоди, която, в желанието си да се предпази от ледения декемврийски вятър, се беше облякла като същински ескимос - ако изобщо може да се допусне, че ескимосите носят пухкави лилави палта. Ако нещата продължаваха по същия начин, щяха да посрещнат края на 2060 година с премръзнали пръсти.
- Щом Рурк казва, че са трупове, значи, са трупове.
- Да, навярно е така. Отдел Убийства: нашият работен ден започва тогава, когато вашият приключи. Завинаги.
- Трябва да си избродираш това мото на някоя възглавница.
- Мисля си по-скоро за тениска.
Ив изкачи двете напукани бетонни стъпала и застана пред двойните железни врати. При такава работа - помисли си тя - работният ден винаги започва рано.

Далас бе висока и слаба. Носеше здрави ботуши и дълъг кожен шлифер. Режещият вятър разрошваше късата ѝ непокорна коса, със същия цвят на уиски като очите ѝ. Ив отвори вратата и тя изскърца подобно на оплаквачка с болно гърло. Още при първия поглед, който хвърли на мръсния, потънал в прах и отломки вестибюл, на ъгловатото лице на Ив, с лека трапчинка на брадичката, се изписа изумление. Но безизразното изражение бързо се върна на лицето ѝ, погледът ѝ стана хладнокръвен - поглед на стопроцентово ченге.
- Пфу! - възкликна тихичко зад нея Пийбоди.

Ив бе напълно съгласна с партньорката си, но въпреки това не каза нищо и тръгна към скупчилите се край разбитата стена хора. Рурк се приближи към нея. Тя си помисли, че съпругът й, в своя скъп делови костюм, с черната си копринена коса, която стигаше почти до раменете и обрамчваше лицето му, надарено от боговете с всяко съвършенство, би трябвало да изглежда съвсем ненамясто в тази дупка. Въпреки това обаче, той сякаш се чувстваше изцяло в свои води и държеше ситуацията под пълен контрол, както обикновено.
- Лейтенант. - Поразителните му сини очи спряха за миг върху нея. - Пийбоди. Извинете, ако съм ви причинил неудобство.
- Намерили сте трупове?
- Да, така мислим.
- Значи, не е никакво неудобство, това ни е работата. Къде са? Зад стената ли?
- Да. Доколкото мога да преценя, са два. И не, не съм докосвал нищо, след като разбих стената и ги видях. Забраних и на останалите да припарват там. Вече познавам отлично процедурата.

Наистина я познава, помисли си Ив. А тя познаваше отлично него. Уверен, винаги поел контрол над ситуацията, но под тази маска се таеше едва сдържан гняв. Знаеше какво си мисли той и на какво се дължи гневът му - тази сграда беше негова и някой бе извършил убийство в нея. Ето защо Ив му отговори със същия делови тон:
- Няма как да разберем за какво става въпрос, докато не проверим.
- Ще разбереш. - Ръката му докосна леко нейната. - Трябва само да ги видиш. Ив, мисля, че...
- Не ми казвай какво мислиш. По-добре да вляза там без предварителни нагласи и предубеждения.
- Права си, разбира се - отвърна той и я поведе към разрушената стена. - Лейтенант Далас, детектив Пийбоди, това е Пийт Стаски, ръководител на екипа.
- Здрасти - поздрави Пийт и докосна мръсната си бейзболна шапка с емблемата на Метс. - Човек може да очаква какво ли не по време на разрушаването, но не и това.
- Никога не се знае. Коя е другата костюмарка? - попита Ив Рурк и погледна жената, която седеше на нещо като голяма обърната кофа и се държеше за главата.
- Нина Уит, нашият архитект. Все още не е дошла на себе си.
- Добре. Трябва да се отдръпнете.

Ив запечата ръцете и ботушите си и прекрачи през полуразрушената стена. Пролуката беше неравна, с остри ръбове, в най-широката си част достигаше шейсет сантиметра и почти докосваше тавана. Точно както и Рурк по-рано, тя видя двата вързопа, положени един върху друг. Веднага разбра, че той не беше сгрешил в преценката си."
Из книгата

Историята на един от най-продаваните автори в целия свят, и при това - жена и майка, започва всъщност съвсем обикновено. Елинор Мари Робъртсън е родена на 10 октомври 1950 г. в Съединените щати, Мериленд. Тя е най-малкото дете в семейство с пет деца и единственото момиче. Омъжва се млада против волята на родителите си и заживява със съпруга си в Блумкин, Мериленд. За кратко работи като секретарка, а когато се раждат синовете ѝ, остава у дома. Като домакиня, Елинор запълва голяма част от времето си с творчески занимания като шиене на детски дрехи и изработване на изделия от керамика.

През 1979 г. в Мериленд пада обилен сняг и по време на виелицата Елинор е затрупана вкъщи с децата си, без да има възможност да ги заведе на сутрешната им занималня. С намаляващи запаси от шоколад и без да има кой знае какво за правене. Тогава тя взима химикал и тетрадка и започа да пише. От ученическите години си години, прекарани в католическо училище, няма кой знае каква практика с писането - освен с училищните есета. Но затова пък още от тогава наистина я бива в измислянето на разни неща. Е, 29-годишната Елинор за първи път започва да записва идеите си, за да се превърне скоро в световноизвестната авторка на бестселъри Нора Робъртс - псевдонимът, зад който се крие Елинор Робъртсън.

Талантливата писателка бързо усвоява тънкостите на добрата книга, но като повечето начинаещи автори, среща трудности, докато намери издател. Първите ръкописи срещат стандартният отказ. Ето какво разказва Нора Робъртс за този момент:

"Получих стандартното отхвърляне за първите няколко опита, а след това любимото ми отхвърляне на всички времена. Получих ръкописа си обратно с хубава малка бележка, на която пишеше, че работата ми е обещаваща и историята е била много увлекателна и добре написана. Но те вече имали своя американски писател, и това е Джанет Дейли."

Първият издаден ръкопис е "Irish Thoroughbred", а годината е 1981 г. Скоро след това, Елинор се развежда и писането става нейното спасение. То ѝ дава възможност да остане у дома, близо до децата си, и да ги подкрепя. Личният ѝ живот взима нова насока, когато се омъжва за втори път, а в в работата следват години на плодотворно сътрудничество със издателя на първия роман. Под неговия знак на бял свят излизат още 23 романа.
Робъртс е забележително плодовит автор и резултатите от работата ѝ през годините са красноречиви - издадени са повече от 200 книги. Много от тях са заемали първото място в списъка бестселъри на Ню Йорк Таймс (общото време за нейни романи на първо място при седмичните бестселъри може да се сумира на 20 години!). Понякога в същата класация са присъствали едновременни 4 нейни книги. По някои от романите има създадени и филми.
Елинор Робъртсън е човекът, който стои и зад псевдонима Дж. Д. Роб (англ. J.D. Robb), под който са публикувани футуристични романи като "Илюзии в смъртта", "Далас в смъртта" и "Слава в смъртта". Други псевдоними, под които пише, са Джил Марш и Сара Харди.

Списъкът с награди, с които Нора Робъртс получава признание за творчеството си, също е много дълъг. Какво е отличителното за книгите ѝ? Въпреки огромната продуктивност (във възможностите ѝ е да напише роман за 45 дни!), книгите на авторката остават все така завлядяващи и привлекателни и за дългогодишните ѝ почитатели. Ако може да се приеме, че в тях има нещо, което се повтаря, то е единствено Нейно величество романтиката - с главно Р.