Двойници и раздвоено съзнание в кинодраматургията. Психоаналитична интерпретация

Марин Дамянов е автор на романите "Сбогом, Джони", "Казусът Рози", "Време за убиване" и "Самурай от Надежда", на три сборника разкази и на една монография по кинодраматургия. Носител е на 15 литературни награди между които наградата "Развитие" за нов, непубликуван роман, и на няколко награди за кинодраматургия, сред които "Хартли-Мерил", наградата на "Златна роза" за най-добър сценарий и на Българската филмова академия. Работил е в над 15 игрални и документални филма като сценарист и диалогист. Сред тях са "Маргарит и Маргарита", "Козият рог"(римейк), "Огледалото на дявола", "Следвай ме", "Братът на охлюва", "Лейди Ви", "Съдилището", "Събирач на трупове" и др. Преподава кинодраматургия е НАТФИЗ "Кръстю Сарафов". Настоящата книга е своеобразно продължение на монографията "Психоанализа и кинодраматургия" от 2008 г.

"Без да олекотява значимостта на научните търсения и дълбочината на анализите, професор Марин Дамянов е успял да превърне настоящата монография в достъпно, интересно и увлекателно четиво, което ще бъде полезно за студентите в НАТФИЗ, както и за всички, които се интересуват от изграждането на сложния психичен свят на персонажите в кинодраматургията."
Проф. д-р Станислав Семерджиев

"Комедии с близнаци
Проблематиката на двойниците, свързана с Каиновия комплекс, Персоната и Сянката, може да бъде тема и на по-леки, развлекателни мейнстрийм филми. Тук ще разгледам няколко комедийни филми, в които отношенията между близнаците като биологични двойници позволяват тяхното митологично и психоаналитично осмисляне. Обект на анализ са Двойната Лотхен (в някои от многобройните кинореализации на класическата история на Ерих Кестнер), любимите на българските зрители Любимец 13 на Владимир Янчев и Двойникът на Николай Волев; а също и Близнаци на Айвън Райтман). Персонажите близнаци може да се разглеждат както като съперничещи си, воюващи или съюзяващи се помежду си индивиди, така и като аспекти на една и съща личност, която се стреми към своя Двойник близнак, за да постигне цялостност (Двойната Лотхен и Близнаци); или, в невъзможността си да я постигне, да унищожи носения от огледалната й половина психологически заряд (Любимец 13 и Двойникът).

Към групата на анализираните тук филми попада и Гадна компания (2002 г.) на Джоел Шумахер - филм, съчетаващ характеристиките на екшън, приключенски и комедия. Този филм обаче няма да бъде обект на отделен анализ, тъй като, въпреки убедителния актьорски състав и добрата режисура, не успява да се откъсне от клишето и създава у зрителя впечатление за нещо вече добре познато, вторично. Това, което го отличава от останалите разгледани в тази глава екшъни и комедии, е развитието на Джейк Хейс (близнака Двойник на убития Кевин Поуп) от безгрижен, изобретателен мошеник (въплътил архетипа на трикстера) до агент на ЦРУ, съзнателно рискуващ живота си за спасението на общността (въплътил на архетипа на героя). В психоаналитичен план това развитие маркира интегрирането на "позитивната Сянка" (по Юнг), което откриваме например в образа на Винсънт от Близнаци на Айвън Райтман.

Тук бих желал да спомена съвсем накратко един много успешен филм от 60-те години на миналия век (въпреки че този филм също няма да бъде обект на специален анализ) - уестърн-комедията Кет Балу (1965) на режисьора Елиът Силвърстийн, в чийто драматургия темата за Двойника е изиграла своята роля. За този филм авторитетният ни кинокритик Атанас Свиленов заявява: "Кет Балу" е уестърн-пародия, която незлобливо се шегува с прийоми и средства, превърнали се в класика. Духовито и находчиво е пародирана романтичната приповдигнатост на уестърновите герои". Проблематиката на Двойника обаче, която маркира отношенията между двамата братя, не е представена пародийно. Всъщност тъкмо психологическата дълбочина на двата образа - добрия, но алкохолизиран стрелец Кид Шелийн и неговия брат, наемния убиец Тим Строун - дава възможност на Лий Марвин, който изпълнява и двете роли, да се въплъти блестящо в Оригинала и Сянката му. Толкова добре, че да получи няколко престижни награди за най-добър актьор: "Оскар" (1966) "Сребърна мечка" (1965), и "Златен глобус" (1966).

Кид Шелийн, добрият брат, е твърде алкохолизиран, за да се противопостави на своя брат злодей, въплъщаващ Сянката му. Но когато злодеят убива бащата на красивата Кет Балу и заплашва нея самата, окъсаният жалък Кид Шелийн спира да пие, започва да тренира, изважда от куфара ослепителни дрехи и револвери със седефени дръжки. И се преобразява в стария герой на Дивия запад, който е бил, преди да се пропие и маргинализира. Предстои му тежката битка със своята Сянка. Но Кид Шелийн има едно предимство - той знае, че подлият му брат винаги стреля неочаквано в гърба на противника си...

След като убива Сянката си, Кид Шелийн осъзнава, че няма шанс да спечели любовта на Кет Балу. Затова в следващия епизод трансформацията преминава в регрес - Шелийн отново е жалкия окъсан пияница, дори и конят му изглежда пиян... Но въпреки това Шелийн спасява Кет Балу от бесилото и препуска след нея, крепейки се по някакво чудо на седлото. Драматургичното решение на отношенията между Оригинала и Двойника в този филм се отклонява донякъде от обичайното: Кид Шелийн убива Сянката си, но това не решава проблемите му, тъй като част от тях са с личността му. Да "убиеш Сянката си" не е достатъчно - трябва и да спреш да пиеш..."
Из книгата