"Старост
В чайна ресторанта "Гьокусенкен" в Хашиба имаше репетиция на ичюбуши. От сутринта се бяха скупчили тежки облаци, на обяд найсетне заваля сняг - бе дошло време да се включи осветлението. По въжетата за сняг, опънати край бора в градината, бе натрупало толкова много, че се бяха отпуснали. Ала в стаята, двойно отделена от стъклена врата и плъзгащи се врати, грееше мангал - толкова горещо, че да се замаеш. Злобният генерал Накадзу хвана господин Рокин, който носеше някаква дреха от скъп плат с кафяви златни нишки върху синьо-зеленото си хаори, и му рече подигравателно:
– Я съблечи едното. Ще вземе да ти падне помадата.
Освен господин Рокин бяха дошли три гейши от Янагибаши и собственичка на чайна в Дайчи. Всички бяха прехвърлили четирийсетте. Съпругите на господин Огава, генерал Накадзу и останалите и възрастният човек бяха само шестима. Мъжете гости бяха прегърбеният учител по ичюбуши на име Уджи Шигьо и седем-осем начинаещи господа, трима от които знаеха пиеси от трите упълномощени театъра и за правителствените инспекции по време на фестивала Санно. Сред тези хора течаха оживени разговори за репетициите на гидаю, които се състояха в общежитието на Тобая във Фукугава, и за срещата на събирачите на сенджафуда, чийто домакин беше Цуто от крайбрежието на Ямаширо.
Традиционната японска стая беше голяма около трийсет метра и изглежда, бе най-широката в къщата. Тук-там електрическата светлина, която идваше от хартиения фенер, оставяше кръгли сенки по кедровия таван. В тъмната ниша имаше сливови клонки и нарциси, елегантно поставени в стара медна ваза. На стената висеше свитък, вероятно написан от четката на Тайги. Дребен надпис прорязваше средата на изветрялата хартия от жълт бананов плат: "Червеникав плод - съзерцават го птица и камелия." От малката селадонова кадилница, оставена на палисандровата етажерка, не се издигаше дим - съвсем бе застинал. Навяваше на зима. Отпред бяха постлани два килима, които изцяло покриваха пода. Ярката им алена жар се отразяваше и по кожата на шамисена, и по ръцете на свирещите, и по поставката от рафинирана пауловния, върху чийто емайл бе издълбан семеен герб с формата на цвете. Всички се бяха настанили от двете страни на нишата, обърнати с лице към нея. Господата седяха от дясната страна: на почетното място - учителят Шигьо, до него - генерал Накадзу, след това - господин Огава. От лявата страна бяха отделени дамите. На най-нископоставените места отдясно седеше възрастният човек.
Той се казваше господин Фуса - старец, навършил шейсет години по-миналата година. Помнеше вкуса на сакето в чайните, когато беше на петнайсет, а през годината преди да стане на двайсет и пет се бе опитал да извърши двойно самоубийство от любов с млада високопоставена куртизанка от публичния дом "Дайкоку Кинпей". След това за кратко пропиля магазина за ориз, оставен в наследство от родителите му. Разбираше от всичко, но не умееше нищо, страдаше от алкохолизъм. Когато учителят му по утадзава критикуваше поезията хайкай, той също го правеше. Така припечелваше по нещо и за известно време успяваше да върже двата края, но за щастие, сега в този чайна ресторант за него се грижеше далечен роднина. Според думите на генерал Накадзу детският дух на господин Фуса, докато бил в разцвета на силите си, беше незабравим - вечерта на фестивала Канда носел юката, която напомняла за порой в полето, и пеел с цяло гърло."
Из книгата
Рейтинг: 9.00 / 1 глас
