Парижката Света Богородица

"Парижката Света Богородица" е най-известното произведение на Виктор Юго, една от най-четените книги във Франция, преведена на десетки езици. Този изключителен исторически роман, чието действие се развива през 1482 година в Париж, под двете кули на великата катедрала, е роман за любовта, съдбата, архитектурата и политиката и убедително пресъздава средновековния свят в зората на модерната епоха.

Виктор Юго изгражда незабравими персонажи - сред тях са гърбушкото Квазимодо, безнадеждно влюбен в циганката Есмералда, Клод Фроло, свещеникът, измъчван от призрака на собствената си обреченост, Клопен Труйлфу, кралят на просяците, и Луи XI, крал на Франция. Създадено с дълбоко усещане за трагическа ирония, това произведение е въплъщение на изключителното въображение и основната идея в творчеството на Виктор Юго. А тя, както казва Ф. М. Достоевски в предговора към руското издание на романа, е "основната идея на цялото изкуство на деветнайсети век и като художник Виктор Юго е може би първият ѝ предвестник. Това е идея християнска и високонравствена, а нейната формула е възстановяването на загиващия човек, смазан от гнета на обстоятелствата, от застоя на вековете и обществените предразсъдъци. Това е идеята за оправдаването на унизените и всички отритнати от обществото. Кой не би се досетил, че Квазимодо е олицетворение на угнетения и презрян средновековен френски народ, глух и обезобразен, надарен само със страшна физическа сила, в който накрая се пробужда любовта и жаждата за справедливост, а заедно с тях и съзнанието за своята правда и още неначената, неизчерпаема мощ."

В книгата са включени 235 подбрани илюстрации от най-популярните илюстровани издания на романа през XIX век. Авторите са известни френски илюстратори, създали запомнящи се графични образи на главните герои и реалистично пресъздаващи историческата обстановка в Париж по време на действията. Включени са и няколко илюстрации на самия Виктор Юго.

Виктор Юго е изключителна разностранно надарена личност, която твори във всички области на литературния живот. Голяма част от неговите произведения са преведени на всички езици и са го направили любим автор на много поколения по света. Този легендарен френски писател, поет, драматург, общественик, ярък представител на романтичното литературно движение е роден на 26 февруари 1802 година в Безансон, в семейството на генерал. Той е най-малкият от тримата братя в семейството. Когато Виктор е малък родителите му често пътуват, поради което той прекарва детството си на различни места: Париж, Марсилия, Мадрид, Корсика. Пътешествията оставят незаличима следа в душата на романтичното дете, която по-късно съвсем естествено се появява и в творчеството му.

След развода на родителите си, малкият Виктор остава с майка си. Образованието си получава в лицея "Луи Велики", а първите си творби написва едва четиринадесет годишен. В тази крехка възраст той създава една трагедия, посветена на майката, множество стихотворения и преводи на Вергилий. За своите стихотворения Виктор нееднократно е награждаван от "Академията" (фенската). Също така той изявява таланта си на лирик и сатирик. Читателите обръщат внимание на неговото творчество след появата на сатирата "Телеграф". На 20 години Виктор се жени за своята приятелка от детските години - Адел Фуше, с която впоследствие имат 5 деца. Година по-късно публикува романа "Хан Исландеца" (1823 г.), който обаче не придобива голяма популярност. Скоро след това писателят се сприятелява с критика Шарл Нодие, който оказва влияние върху творчеството му. През 1830 година обаче Нодие започва да критикува произведенията на Юго и приятелството им не трае дълго. След като възобновява отношенията с баща си, авторът му посвещава "Ода на баща ми" (1823 г.). Бурни обществени реакции предизвиква пиесата с елементи на романтична драма "Кромуел" (1827 г.) все по-често в дома му гостуват едни от най-видните личности на епохата, като Мериме, Ламартин, Делакроа и др. Пред 1841 година писателят става член на "Френската академия", а няколко години след това - член на камарата на перовете.

Голямо влияние върху творчеството на Юго оказва известният романист Шатобриан. Писателят е автор на много романи с дълбоко хуманно и прогресивно съдържание. Единият от тях се явява безспорно успешният и първият пълноценен роман на автора "Парижката Света Богородица" (1831 г.). Тази творба придобива голяма популярност и веднага след издаването си е преведена на множество европейски езици и започва да привлича хиляди туристи от цял свят във Франция. Най-широка известност обаче писателят си спечелва с романа "Клетниците" (1862 г.), който е многократно превеждан и четен по всички краища на света. Сред другите негови известни произведения са: "Човекът, който се смее" (1869 г.), "Деветдесет и трета година" (1874 г.), "Избрани речи и прокламаци" (1896 г.) и др.

Виктор Юго умира на 22 май 1885 година, вследствие на усложнена пневмония. На погребението му присъстват над 1 милион души, дошли да си кажат сбогом с един от най-гениалните умове на френската литература.

Бук Травъл ЕООД
София 1528
Гара Искър, ул. Поручик Христо Топракчиев 11, ет. 2, офис 30
shop@infodar.com