"Повече от десет години преследвам лоши хора за ФБР. Правя го, защото такова е моето предназначение. Създадена съм за това. Имам дарбата да влизам в главите на престъпниците и да се чувствам удобно в мътния им мрак. Усещам нощното небе, под което всички те извършват деянията си.
Повечето хора не могат да разберат злото само защото отказват да приемат простотата му. Добрите хора са сложни, понеже постоянно се съмняват в себе си. Злите действат праволинейно, съвестта им не ги тормози и много добре знаят какво искат. Те не оспорват нуждите си.
Те се прокрадват по ръба на светлината, невидими за нас, и ни наблюдават, докато изживяваме мечтите си, отглеждаме децата си и обичаме (или мразим) живота си. Те ни наблюдават и пеят песните си шепнешком, песни, които само те или другите като тях могат да чуят. Песни на смъртта. Песни на страдания и кръв.
Аз слушам тези певци на тъмнината. Аз колекционирам песните им. Не съм една от тях, но ги разбирам. Привлечена съм от музиката им, както кораб от скалите, и чувам онова, което другите не могат, защото съм се изправяла пред истината – тези певци са навсякъде и изглеждат като нас.
Те са бащи, братя, чичовци, съпруги. Те са добрият учител, който ни изненадва, веднъж спечелил доверието ни. Те са съпругът, който удушава проститутка, преди да се прибере у дома, и след това прави любов със съпругата си, докато си представя лицето на жертвата си. Те са ходещата на църква съпруга, която задушава бебето си с възглавница, защото е плачело прекалено много и я е направило дебела.
Поглеждам първо мъртвите очи на съпруга, а после и на съпругата.
– Кои сте били вие за него?
Кои сте били вие, точка? – чудя се аз. - Дали ако науча отговора на този въпрос, ще разбера кой ви е убил?
Обхождам с поглед местопрестъплението в търсене на нещо пропуснато, което да ни помогне.
Кои сте били вие за теб? - продължавам да се питам. Мъртвите не отговарят, затова отговарям на собствените си въпроси с обещание: Ще разбера. Доброто, лошото и всичко останало. Ще разбера и ще си спомня.
Не е напразно обещание. Мога да си спомня лицата на всички мъртви.
– Това ми се струва лично - отбелязвам аз. - Но не по правилния начин.
– Какво имаш предвид?
Поклащам глава.
– Не знам. Това тук е някак си... стерилно. Безстрастно. Сякаш съобщението е било по-важно от самото деяние.
В това няма никаква логика - казвам си наум. - Защо да убиваш вечерята, която не искаш да ядеш?"
Из книгата
Рейтинг: 8.50 / 4 гласа 
