"Родителите ни искаха, ние можем
През изминалата седмица беше публикувано тазгодишното издание на една прелюбопитна международна класация, която остана извън дневния ред на българските медии и общество. А тя определено заслужава внимание, тъй като обрисува прекрасно времето, в което живеем. Говоря за Henley Passport Index - индекс на паспортите според броя на държавите, които техните притежатели могат да посетят без виза. За разлика от десетки други класации, в които България се представя по-зле, отколкото ни се иска, в този случай родината ни се нарежда на водещо място. Оказва се, че българският паспорт ни осигурява достъп до над 160 държави и територии. С други думи, ако поставим пръст на произволно място на картата на света, има огромна вероятност да можем да пътуваме до там, без да се нуждаем от виза.
Като български граждани ние имаме свободата да пътуваме свободно в Европейския съюз (ЕС) само с лична карта. Същото важи и за европейски държави като Швейцария, Норвегия и Исландия, които не са част от ЕС, но прилагат голяма част от законодателството на общността, и за Македония, Сърбия, Черна гора и Косово. Благодарение на българския паспорт можем да пътуваме до още над 130 държави - от Мароко и Сенегал през Бразилия и Аржентина до Япония и Сингапур.
Привилегията да живееш в демократична България
Покрай тази класация се замислих какви предимства имаме като граждани на България и ЕС. Днес ние сме свободни да пътуваме почти навсякъде, където пожелаем, когато и както пожелаем, и то само 30 години след края на един период, през който родителите ни са имали право да пътуват единствено до "правилно ориентирани" в идеологически план държави, и то при определени условия. Мнозина ще контрират, че днешната ситуация не се различава коренно от времето преди 1989 г., тъй като истински свободни да пътуват са само хората, които могат да си го позволят. Няма никакъв спор, че парите са много важна част от уравнението. В същото време обаче няма никакъв спор, че независимо от финансовите ми възможности, е в пъти по-добре да живея в държава, в която аз решавам къде, кога, как и с кого да пътувам, отколкото в страна, в която тези решения зависят от бюрократи, чиито решения зависят от заповедите на техните началници, чиито решения зависят от идеологията и политическите цели на "бащата на нацията" и неговите съратници, чиито решения зависят от идеологията и политическите цели на лидерите на друга "братска" диктатура.
Предимствата на живота в България през 2019 г. не се изчерпват със свободата на пътуване. Може би най-голямото благо е мирът, който за милиони хора в Близкия изток и други части на света в постоянно военно положение остава мираж. Самият факт, че приемаме мира за даденост, говори красноречиво за напредъка, който сме постигнали. Мирът прави възможни всички останали елементи на един достоен и пълноценен живот като достъп до питейна вода и храна, достъп до образование и здравеопазване и наличие на най-различни възможности за работа и забавления.
Наясно съм, че България е изправена пред огромни предизвикателства като високи нива на бедност, недобре функциониращи (меко казано) образование и здравеопазване и смазваща несправедливост, подхранвана от една покварена правосъдна система. Тези проблеми обаче не трябва да ни служат за извинение да си внушаваме, че на тази земя няма по-изстрадал народ от нас. Ключът е да анализираме положението, в което се намираме, в правилния контекст.
Първият златен век в световен мащаб
Както сме склонни да се фокусираме само върху лошото в България, така и често не си даваме сметка за привилегиите, произтичащи от факта, че живеем в XXI век. Революцията в транспорта, информационните технологии и средствата за комуникация през последните няколко десетилетия направиха живота далеч по-комфортен и по-вълнуващ, отколкото е бил някога в цялата човешка история. Помислете за палитрата от достъпни възможности за образование и обучение във и извън България. Преди повече от 15 години майка ми, учител в професионална гимназия по туризъм, участва в няколкодневен курс в Американския университет в България. Смаяна от условията, които предлага университетът, тя си пожелава един ден аз и брат ми да можем да следваме там, макар да смята това за невъзможно поради високите такси за обучение. Около десетилетие по-късно се оказа, че е грешала, тъй като бях приет в АУБ със стипендия, която покри таксата за обучение за цялото ми следване.
От 2010 г. насам родителите ми редовно получават доказателства, че времето, в което растат синовете им, разкрива хоризонти, за каквито в младежките си години те не са можели дори да мечтаят. Още в 10 клас спечелих пълна стипендия за едногодишно обучение в частно училище в Лондон. По време на следването ми в АУБ учих един семестър в Германия по програма "Еразъм". После направих магистратура в Централноевропейския университет - отново благодарение на стипендия, която покри не само таксата за обучението ми, а и част от ежедневните ми разходи в Будапеща. Като студент участвах в журналистически и други обучения и програми в Чехия, Полша, Франция, Белгия, Сърбия, Черна гора, Исландия и Турция, създадох приятелства с връстници от къде ли не и написах статии, които бяха публикувани в международни медии. Направих всичко това не защото аз съм гениален, а защото имам щастието да живея във време на практически неограничени възможности за личностно и професионално развитие, от които под една или друга форма са се възползвали, възползват се и ще продължават да се възползват много мои приятели и колеги.
През XXI век ние можем да се обогатяваме интелектуално и духовно както на живо, така и дистанционно. Сред възможностите са безплатните онлайн курсове, предлагани от институции като Харвардския университет и Йейлския университет в САЩ, образователни платформи като Khan Academy (която има и българска версия) и българската онлайн академия "Мини Машини", хиляди безплатни електронни книги, достъпни благодарение на инициативи като Project Gutenberg, лекции на изтъкнати професори и други вдъхновяващи личности на събития като TED, сайтове за наука и езици и всякакви блогове, влогове и подкасти на творчески натури и успели бизнесмени от цял свят.
Тук трябва да прибавим и обучителни програми като Харвардските курсове към СУ "Св. Климент Охридски" и програми за менторство като ABLE Mentor на Асоциацията на българските лидери и предприемачи (ABLE). Както и хилядите възможности за обмен, обучение, стаж, работа и доброволчество по програми като "Еразъм +", Work and Travel, Fulbright и Европейската доброволческа служба (EVS), както и по проекти на посолства, университети и неправителствени организации. Да не пропускаме и възможностите за стартиране на бизнес с финансиране от фондове като LAUNCHub и Eleven.
Безпрецедентно изобилие и безпрецедентна отговорност
Класацията за силата на паспортите, която споменах по-рано, е важна по още една причина. Данните показват, че през 2006 г. един човек (независимо от гражданството му) е можел да пътува без виза средно до 58 държави и територии. Малко повече от десетилетие по-късно той вече може да посети 107 държави и територии.
Това почти двойно увеличение и множеството програми и ресурси за личностно и професионално израстване свидетелстват за прогреса, който сме постигнали в сътрудничеството помежду си. Зад тези резултати и постижения стои работата на хиляди хора, представляващи държави, образователни институции, неправителствени организации и компании, които си помагат в преследването на общи цели. Независимо че в някои части на света продължават да бушуват войни, тероризъм, болести и бедност и независимо че ставаме свидетели на явления като Брекзит, днес ние се радваме на много по-активно и ефективно сътрудничество между отделни хора, организации и държави, отколкото през всеки друг период в човешката история.
Безпрецедентното време, в което живеем, спокойно може да бъде описано като своеобразен златен век - на глобално ниво! Невижданото изобилие от възможности обаче носи и уникални предизвикателства, които можем да преодолем по два начина. Първо, като поемем отговорност за последиците от личните си решения и действия (или бездействие). И второ, като използваме пълноценно времето си.
Както казва американският писател Марк Менсън: "Неограниченият достъп до знание носи неограничени възможности, но само за онези, които се научат да управляват новата валута: своето внимание".
Из книгата
Рейтинг: 10.00 / 1 глас
