"Прилог
Тя харесваше колата му. За първи път се качваше на електрически автомобил. Чуваше само вятъра, докато пътуваха в нощта.
– Толкова е тихо - каза тя.
Само три думи, но ги произнесе завалено. Третият Космополитън беше направил нещо с езика ѝ.
– Приближава се, без да усетиш - каза шофьорът. – Това е сигурно.
Погледна я и се усмихна. А тя си помисли, че я проверява, защото се бе изложила с думите.
Той се обърна и посочи с брадичка предното стъкло.
– Пристигнахме - каза. – Има ли паркинг?
– Можеш да паркираш зад моята кола - отвърна тя. – Имам две места в гаража, но те са... едно зад друго. Тотем, мисля че така се нарича.
– Тандем?
– О, да, да. Тандем.
Тя се засмя на грешката си и влезе в спирала от смях, от която не можеше да се измъкне. Пак Космополитън-ите. И капките от билковата аптека, преди да излезе с Юбер тази вечер.
Мъжът свали прозореца си и хладният вечерен въздух нахлу в комфорта на колата.
– Помниш ли комбинацията? - попита той.
Тина се изправи на седалката, за да се огледа и да се ориентира. Осъзна, че вече са пред вратата на гаража в дома ѝ. Това не ѝ изглеждаше редно. Не можеше да си спомни да му е казвала къде живее.
– Комбинацията? - попита той пак.
Панелът с бутоните беше на стената и на една ръка разстояние от шофьора. Тя осъзна, че знае комбинацията, с която се отваря портата, но не може да си спомни името на мъжа, когото бе решила да заведе вкъщи.
– 4 - 6 - 8 - 2 - 5.
Докато той набираше цифрите, тя се опита отново да се засмее. Някои мъже наистина мразеха това.
Влязоха в гаража и тя посочи мястото зад нейното мини, където той можеше да спре. Скоро вече бяха в асансьора, тя натисна правилното копче и след това се облегна на него за подкрепа. Той я прегърна и я задържа права.
– Имаш ли прякор? - попита тя.
– Какво имаш предвид?
– Ами как те наричат другите? Нали се сещаш, на майтап.
Той поклати глава.
– Мисля, че просто ме наричат по име.
И това не помогна. Тя заряза темата. Можеше да се сети за името по-късно, но истината бе, че най-вероятно нямаше да има нужда от него. Нямаше да има по-късно. Почти никога нямаше. Вратата се отвори на третия етаж и тя го поведе по коридора. Апартаментът ѝ беше две врати по-нататък.
Сексът беше добър, но не изключителен. Единственото необичайно беше, че той не се съпротивляваше на изискването ѝ за презерватив. Дори си носеше собствен. Браво за това, но тя продължаваше да мисли, че ще е за една вечер. Търсенето на онова неописуемо нещо, което щеше да запълни празнината вътре в нея, щеше да продължи.
След като изхвърли презерватива, той се върна в леглото при нея. Тя се надяваше на извинение - че трябва да става рано сутринта, че жена му го чака у дома, каквото и да е, - но той поиска да се върне в леглото и да се гушка. Настани се грубо зад нея и я завъртя така, че гърбът ѝ опря в гърдите му. Беше се обръснал и тя чувстваше как поникналите косъмчета я боцкат по гърба.
– Знаеш ли...
Тя не чу повече от оплакването. Той завъртя тялото си и тя се озова върху него. Гърдите му бяха като шкурка. Ръката му се вдигна иззад нея и се сгъна в лакътя в остър ъгъл. След това с другата си ръка той бутна шията ѝ в този ъгъл. Затегна хватката и тя усети, че достъпът ѝ до въздух е прекъснат. Не можеше да извика за помощ. Нямаше въздух, за да издаде звук. Започна да се бори, но краката ѝ бяха заплетени в завивките и той беше прекалено силен. Стискаше шията ѝ като менгеме.
В периферията на зрението ѝ започна да се спуска мрак. Той вдигна глава от леглото, доближи уста до ухото ѝ и прошепна:
– Наричат ме Сврачката."
Из книгата
Рейтинг: 8.75 / 4 гласа
