"Отивам някъде, където вчера ме е нямало, с надежда да открия нещо, което вчера не съм знаела."Дванадесет истории, описващи една позабравена вече епоха - траките и техните земи - в ранните християнски времена, непосредствено преди преобразуването им в римска провинция.
Урдовиза
Разказите, сплетени монолитно, представят една измислена "легенда" за два разрушени владетелски дома в нашето Южно Черноморие и възникването на Китен, с недостъпната днес за посетители крепост Урдовиза.
От страниците в плът и кръв оживяват царят на астите Тейрой, двете му жени Евфимия и Стредуза, дъщерите принцеси Урдовиза и Елисея и природената Заберна, мъдрият учител Кетропорис, чистият по дух Китендор, благородникът асти Ролистен и брат му Арзазум.
Историите, както самата авторка твърди, са художествена измислица - дело на развихреното ѝ въображение, вдъхновено от едно посещение по тези места - останките от древните тракийски селища край Синеморец, Царево, Китен, Бегликташ.
Златка Христова успява да пресъздаде живо и истинно епохата и времето. Разказите и събитията звучат достоверно. Древните траки оживяват пред читателя - ядат, пият, веселят се, пеят Орфееви песни, а като се понапият с тъга разказват как преди векове великият Залмоксис на пировете е посвещавал избраните в тайнството на вечния живот на душите и как да бъде постигнат той. В историите има любов и омраза, родолюбие и патриотизъм, алчност и предателство...
Дванадесет истории, обединени в една - истината е... "някъде там". Дали "измислиците" на Златка Христова един ден ще се окажат "истина" или не - това не е толкова съществено. По-важни са вярата и умението да ценим нашето минало, защото то е отражение на нашето бъдеще, да разсъждаваме за нашите извечни неща, пътувайки в корубата (кораба) на времето.
Рейтинг: 9.00 / 2 гласа
