Разследванията на инспектор Гамаш: Природата на звяра

Книгата е част от поредицата "Разследванията на инспектор Гамаш" на Луиз Пени - единствен в света седемкратен носител на наградата "Агата Кристи". Лоран Лепаж е на девет години и обича да си фантазира. Всеки ден той вдига фалшива тревога с разказите си за нашествия на извънземни, ходещи дървета, динозаври и крилати зверове, на които се е натъкнал в гората. Никой в Трите бора не се хваща на приказките му. Включително и Арман Гамаш. Но когато момчето изчезва, жителите са изправени пред вероятността някоя от историите му да е била истина.

Хванат в капан между небивалиците на Лоран и чувството си за вина, Арман Гамаш се впуска в търсене на момчето и истината. Онова, което заедно с бившите му колеги откриват в гората, води до поредица от събития: убийство, някогашно престъпление, някогашно предателство. А накрая ги отвежда и до вратата на възрастна поетеса. Преди много време едно чудовище посетило Трите бора и оставило дълбока следа. Сега Рут знае, че се е завърнало.

"А за него? Косите на Арман, по-сиви от всякога, падаха на леки вълни край ушите му и над яката на ризата. Бяха малко по-дълги от преди, когато работеше в "Surete", но по-скоро защото не забелязваше, а не защото бе занемарил външния си вид. Тук, в Трите бора, забелязваха миграцията на дивите гъски, зреещите по дърветата бодливи кестени, полюшващите се от вятъра нацъфтели рудбекии. Забелязваха коша с ябълки пред смесения магазин на мосю Беливо, от които всеки минувач можеше да си вземе.

Забелязваха пресния зарзават на пазара и наскоро пристигналите заглавия в книжарницата за нови и употребявани книги на Мирна. Забелязваха специалните предложения за деня, изписани на дъската пред бистрото на Оливие. Рен-Мари забелязваше, че Арман е щастлив. И в добро здраве. Арман също виждаше, че съпругата му е щастлива и доволна тук, в това малко селце в долината. Трите бора не можеше да ги защити от всичкото страдание по света, но помагаше раните им да се излекуват. Белегът на слепоочието на Арман пресичаше бръчките по челото му. Някои от тези бразди бяха издълбани от напрежение, тревога и тъга. Но повечето като тези, които личаха сега бяха запечатали веселието му.

– Очаквах да ми кажете какво всъщност мислите за него като човек заговори отново Рен-Мари.
– Да изредите всичките му недостатъци, които сте забелязали през годините, докато сте работили заедно.
– Рен-Мари се наведе заговорнически към по-младата жена.
– Хайде, Изабел, разкажете ми. Отвън на затревения площад двете деца на Лакост се бореха с Жан Ги Бовоар за топката. Изглеждаше, че мъжът непресторено и все по-отчаяно се мъчи да контролира играта. Лакост се усмихна. Инспектор Бовоар мразеше да губи, дори от хлапета.
– Сигурно имате предвид жестокостта му? - попита Изабел, след като отново насочи вниманието си към приятната атмосфера на бистрото.
– Или неговата некомпетентност?"
Из книгата