"На този фон през последните 10 години светът стана свидетел как една държава успя да възкръсне и да преоткрие себе си, за да може да се превърне във фактор, без който нито един световен проблем не може да бъде разрешен. Русия, която е прекият наследник и представител на източното разклонение на идеята за универсалната империя, успя да излезе от безвремието след края на Студената война, да се адаптира и да покаже на практика, че криза, която не успее да пречупи дървото, го прави по-силно. Ключът се крие точно в метафората за дървото, което едновременно черпи своята сила от здравите корени на миналото, но и използва историческото време правилно, за да може да разгръща своите клони по-високо.
Третата държава, която участва във формирането на постамериканския световен ред, е носител на хилядолетна култура и също възкръсна, но дори от още по-дълъг период на потискане и експлоатация от страна на т.нар. Западен, цивилизован свят. Китай успя да надмогне стереотипа за работилницата на света, но започна, помагайки, да изкупува и търгува влияние на световно ниво. А вече демонстрира, без да натрапва, своя собствен социо-културен модел като алтернатива. Дисциплината, общата енергия и цел, огромният пазар и гигантският размах и мащаби на действие във всички посоки създадоха условията китайската държава да стои в основата на новата архитектура на сигурност в света. Трите държави оформят модел на сигурност, който придобива формата на триизмерна триъгълна призма, при която основата на трите е най-важна за световния ред и стабилност. Ролите на Европейския съюз, Израел, Индия, Иран, Турция, Саудитска Арабия и на останалите субекти се разпределят в следващите нива на призмата спрямо своето регионално или локално влияние. Промените в света са неизбежни, а процесите от последните две десетилетия се оказаха финалното подготвително действие. Иронията на историята направи така, че един нов, но и същевременно стар фактор да нанесе решаващия удар по статуквото. Появата на вирусната пандемия от 2020 г., дали като естествен процес на микросвета да внесе баланс на земята, или като социален и научно-информационен експеримент, все пак успя да постави на изпитание рефлексите и инстинктите на всички държави и общества.
Това дава на пандемията от 2020 г. ролята на катализатор за влизането на международните отношения в нов етап. Силата на медийната среда създаде състояние на транс и упойка в световните общества, което направи пандемията подходяща мътна вода, позволяваща на процесите в света да продължат своя ход без наличието на съпротивление. Недвусмислен отговор получи и дебата за неизбежната необходимост от възраждането на силната национална държава, която трябва да умее да се справя сама в условия на криза. Успешната адаптация на държавите, които и преди кризата от 2020 г. участваха в процесите по промяна парадигмата в международните отношения, означава и тяхното сигурно участие в основата на новата архитектура на сигурност. За по-малките държави остава суровият урок, че отговорността към собствения народ означава преосмисляне и промяна на политиката по липса на държава в стратегическите сектори на икономиката. Това от своя страна е свързано с възстановяване на силната образователна система, която е предпоставка за изграждане на общество, подготвено за всяко предизвикателство. Всяка финансова криза, природно бедствие или социален експеримент в крайна сметка притежава и положителна страна, като показва недъзите на една система и възможността те да бъдат поправени.
Това е и основата на настоящия труд - да проследи изгряването на една империя, влиянието ѝ върху света както на ниво икономика и военна мощ, така и най-вече на ниво култура, език и духовност - като най-истинското наследство на една държава и мерило за нейното величие. Здравината на меча и големината на армиите се оказват преходен, но задължителен елемент от изграждането на държавната мощ. Липсата на исторически опит, високомерието и усещането за изключителност, но и липсата на адаптация са тези фактори, които предначертават залеза на империята. Оформянето на новия постамерикански световен ред и възможностите пред държавите и съюзите са основният фокус на изследването. Това определя и темпоралните граници на анализ - края на XIX, целият XX и предизвикателствата на XXI в."
Из книгата
Рейтинг: 9.43 / 7 гласа
