"Антраксът: една фалшива епидемия, целяща да всява страх от биотероризма
В контекста на биотероризма антраксът ("въглен" на старогръцки) беше първата фалшива епидемия, с която се сблъсках. Антраксът е относително често срещано, но сериозно заболяване, прихващано главно от животни, които се ровят из почвата, тъй като бактериите ѝ притежават устойчива форма на възпроизвеждане, наречена "спора", която е лесна за разпръскване и която може да оцелява с години в земята. Тази спора играе важна историческа роля, тъй като именно при изследването ѝ Луи Пастьор и Роберт Кох почти едновременно успяват да покажат връзката ѝ с антракса - бактерия, която по-късно бива наречена "Bacillus anthracis". Именно по този повод Пастьор извършва един от първите експерименти с масова ваксинация на едър рогат добитък.
По-късно, по-специално през Втората световна война, тази бактерия бе изучавана като потенциално биологично оръжие, чиято цел бе ликвидиране на животновъдството на противника. Възможното й военно приложение с разпространение по въздуха се оказа в състояние да причинява нелечима пневмония и продължи да бъде разработвано в някои военни лаборатории, по-специално в САЩ и Русия. Но през 1970 г. Никсън реши да прекрати биологичните военни разработки (токсини, отрови и микроби), което доведе през 1972 г. до международно споразумение за забрана на биологичното оръжие. След подписването му бе сложен край на изследванията и изготвянето на образци биологично оръжие. Така поне бе на теория. На практика обаче възникнаха два епизода на неестествени инфекции с антракс, произлезли от военни лаборатории. До ден-днешен продължават да избухват естествени инфекции с този бацил сред фермерите, особено в Африка.
Има няколко случая на групови заразявания сред интравенозните потребители на наркотици. Що се отнася до двата епизода на инфекции, свързани с култивирането на антракс за военни цели, те са добре известни. Едната възникна през 1979 г. в Екатеринбург (Русия), където бяха диагностицирани стотина фатални случая на пневмонии с неизвестен произход. Пробите, взети при аутопсиите и изследвани в САЩ, показаха, че става въпрос за антракс. В крайна сметка Русия откри и доста след това Борис Елцин призна, че става дума на грешка при съхранението на антракс във военната лаборатория в Екатеринбург. Заразените пациенти се бяха оказали в подветрената зона на лабораторията!
Вторият епизод възникна в контекста на събитията от 11 септември 2001 г. Две седмици след нападението срещу кулите близнаци бацили от антракс бяха разпратени в писма до американски сенатори и журналисти. Стигна се до пет смъртни случая. Веднага се появи и терминът "биотероризъм". Разпространението на информация предизвика глобална лудост. Недоброжелатели започнаха масово да пълнят с бял прах пликове, които тутакси пораждаха подозрения в биотероризъм и често водеха до принудителното затваряне на институциите или учебните заведения, в които самите "биотерористи" работеха или учеха. Проверките продължаваха цяла седмица, за да покажат... че не става въпрос за антракс! Ту тук, ту там се появяваха всевъзможни писма, съдържащи брашно, тебешир.
Що се отнася до Франция, за да се елиминира наличието на "Bacillus anthracis", се наложи да бъдат тествани 1800 проби. В тази ситуация страната се оказа напълно неспособна да отговори на подобно искане. С изключение на Марсилия, където една лаборатория имаше капацитет да обработва навреме, тоест в рамките на период от 24 до 48 часа, въпросните проби. Аз бях организирал изграждането на тази много голяма лаборатория с ниво на сигурност 3 (позволяваща безотпадни манипулации с микроорганизми), в която съумяхме да обработим една трета от френските проби. И бяхме единствените, които извършиха операцията в поставените срокове. По този повод е редно да отбележим, че имаше само един положителен резултат, при това фалшив: той дойде от единствената лаборатория във Франция, която се занимаваше с манипулиране на бактериите. Светкавично организираното разследване показа, че положителен резултат не е налице.
При възникването на подобни кризи хората винаги биват обзети от паника. Такъв бе случаят с лабораторията в Питие-Салпетриер, избрана да третира най-опасните бактерии (мултирезистентни туберкулозни бацили), в която се оказа, че няма отделение с необходимото равнище на сигурност. Персоналът заяви правото си на безопасни условия на работа и отказа да анализира праховете! Невъзможността за тестване на подобни субстанции важи и за всички университетски болници в Париж. Нито институтът "Пастьор", нито армията разполагат с техническия персонал, който да ги извърши.
Както и да е, разпространението на антракс в Америка бе много бързо прекратено..."
Из книгата