История на Стария свят

Историята на Стария свят се разделя обикновено на три основни дяла според естеството на културно-историческите процеси в хронологически и териториален обхват, както и според цялостното състояние и значение на общественото, държавното и културното развитие: древен Изток, древна Гърция и древен Рим. Освен тези три цивилизационни центрове в древността има и още много други културно-исторически области, обособени самостоятелно и съществуващи в едни или други отношения с класическия древен свят.

Тяхното научно определение не се отличава с абсолютно строга терминология. Те се наричат по различен начин от отделните специалисти и научни школи, като например периферен свят, различни контактни зони и т. н. Проблемът за историческото развитие на отделните страни и народи в съседство с трите основни древни цивилизационни общности е обект на различни научни схеми, модели и изследвания.

В настоящата книга са взети под внимание общоприетите в научната литература оценки, проблеми, дискусии, хипотези и други въпроси.

Книгата е част от поредицата История на Стария свят от Владимир Попов.

Доцент д-р Владимир Попов е роден на 21 април 1940 г.в с. Тетово, Русенска област. Завършил е висше образование в Софийски университет Св. Климент Охридски - специалност История. От 1965 г. до 2012 г. е преподавател по История на Стария свят във Великотърновския университет Св. св. Кирил и Методий. Преподавал е и в дисциплините История на българските земи в древността (тракология), Цивилизации и ценности, Държавност и институции в Стария свят, Религии на Древния Изток и др. Едновременно с това от 1973 г. до 1983 г. е работил в института по тракология при БАН, а от 1983 г. до 1993 г. и в Софийския университет, където е основател и ръководител на Център за древни езици и култури.

Чел е лекции по История на Стария свят и по специализирани курсове в Софийски университет Св. Климент Охридски и в Пловдивски университет Паисий Хилендарски. Специализирал е Древна ориенталистика в Париж през 1969 и 1972-73 г. и след завръщането си е основател на това направление в науката за древността в България. Основните му научни интереси са в областта на Древния Изток, като докторската му дисертация от 1971 г. е по проблеми на историята на хетите от Мала Азия. Автор е на научни изследвания в областта предимно на клинописното законодателство на Древния Изток, по тракология и в други области на Историята на Стария свят.

Ръководител е на 12 докторанти от България и на един от Ирак. Заемал е различни научно-управленски и административни длъжности, като Научен секретар на Институт по тракология при БАН (1973 - 1983), Заместник-ректор (1981 - 1983), Ректор (1991 - 1995), Председател на общото събрание (1999 - 2005), Директор на Център за обучение в гр. Добрич (1999 - 2006) и Омбудсман на Великотърновския университет от 2012 година, областен управител на Ловешка област (1995 - 1997), ръководител на катедри в университети и на секции в БАН и други. Той е един от инициаторите и съоснователите на Съвета на ректорите в България, на който е бил заместник-председател. Награждаван е многократно с юбилейни отличия и почетни награди на различни институции като БАН, университети в България и чужбина. Носител е на орден Кирил и Методий - втора степен, 1983 г. и на орден Академични палми, степен Офицер от Франция, 1993 г.