Ден днешен

"Тази книга съдържа общо взето, есета, в които се опитвам да обхвана някак динамиката на съвремието и вникна в нея, като най-често се съсредоточавам върху някое събитие, идея или личност. Не съм мислил изобщо за заглавието на книгата, то се роди експромто, като поразлистих огромния ръкопис, той сякаш крещеше, с всяка своя страница, че е приютил днешния ден. Мислих дълго за подзаглавието обаче, защото не ми се щеше да претенциознича и обявя за есеистика текстове, които са по-скоро публицистични. Може би съм предубеден, но злободневната проблематика, според мен, се претворява трудно в есеистика и не е неочаквано, че Монтен, да речем, гледа все към древността. Давим се, струва ми се, в дребнотемието на деня и бездуховността на мига, неспособни сме да решим начаса кое е истина и кое лъжа, кое е голямо и кое малко, кое е красиво и кое грозно. Уморените ни сетива и затормозено съзнание се лутат из лабиринтите на времето, губим способността да осмислим видяното, не съумяваме да разтълкуваме и възторзите или омерзението. И, ако се опитаме да пишем есе, то закономерно ще е някак незавършено, несмогнало да обхване динамиката на деня, да разкрие човешките ни страсти, възхода и падението, великолепието и низостта, да покаже невидяното и осмисли непроумяното. Не е и публицистика обаче, написаното от мен, щом рационалният поглед към действителността е доминанта, щом не описът на събитията и личностите е същественото, а смисълът на случващото се, щом се стремя да покажа не толкова видимия свят, колкото невидимия. Затова, сигурно, нарекох тези текстове публицистични импровизации, те са тъкмо това мисля, щом са родени от многозвучието на деня и съчинени начаса, без подготовка и репетиции, без дълго умуване, без естетически приумици. Те са импровизации, именно импровизации, и заради това, че разсъжденията за вчерашните заблуди и днешните премеждия често поеливат от писание в писание."
Любомир Котев