И народите имат душа. Поддават се стихийно на колективни преценки. Миналото е било винаги обект на размисъл. Случилото се преди векове по-често е ставало източник на гордост. А несбъднатото е носило покруса. Затова се явяват митовете, идващи да запълнят липсите в общата душевност, за да създадат фалшиви надежди. Надежди, скъпо платени...
Защо историята трябва да бъде отрезвяваща? Защото отрезвяващото познание за миналото ще донесе психична свобода и поглед напред. Понеже трезвата истина освобождава нашия трескав дух и носи радост. Тази радост, която е завещана от Одата на радостта.
В предишната си книга авторът Тони Зарев показва, че кризата на либералната демокрация и загубата на познати стереотипи налагат припомняне на миналото, но трябва и промяна в чувствата. Тази нова книга си поставя подобна нелека задача. Тя излага обективно картини и събития от нашето минало, невинаги приятни, припомня за забравени приятели на България, спира се на епистоларни откровения и на още неща. Без да претендира за изчерпателност и без доктринерско нравоучение, тя цели да разкрепости духа в свободния му полет! А задачата, която следва от това - други мислители от ново поколение дано имат опита и куража да го направят. Дано!
Тони Зарев (роден 1945 г.) е автор на три книги: "Литературен детектив" (2015), "Душата на книгата" (2016), "Отечество... Защо!" (2018). По професия е лекар, по интереси - литератор и книголюбец, а по дух обитава морските ширини. В четвъртата му книга се говори за история и за други неща. Калейдоскопът на идеите обединява четирите книги в едно пъстро цяло, в което минало и настояще проговарят, обединени от общи усещания и прозрения. Неща, досега малко известни или съвсем неизвестни.
Рейтинг: 10.00 / 2 гласа
 |
|
|
0700 4 55 66
на цената на един
градски разговор |
