От болката ми е светло

"Светът на Цвета Иванова е люлка за пораснали деца, картина на талантлив художник, пасторална емоция, уютна и "щастлива къща", жив пейзаж, през чиито зелени морави текат реките на тъгата. В тази книга думите имат тръни, детството е пришито с кръпки от спомени към настоящето на "сладкия хляб", а любимите хора са "дъга, тишина и посока". Цвета пише стихове, родени в тъга или от обич и в тях е светло от пречистващата сила на болката. Но онази, която ни извисява до високото на смисъла. Светът ѝ е разказ за живота - цял, завършен, несъвършен... човешки. Остава само да го видите през палитрата на нейния талант. А тя владее цветовете на истината."
Ива Спиридонова

"Цвета Иванова е поет. Дори извън смисъла, който носи определението. Тя разказва за просторите в живота, за раждането на детето, за сънищата в детството, за топлото в лятото, за светлината в природата, за всяка севда у всяко сърце. Нарича знанието сияние, рисува дома ни до най-незабележим детайл, така че отново да пожелаем да се завърнем в него, ако сме се отдалечили от глупост или заради странство, позволява на героите си да пускат своите закъснели хвърчила в небето, мълви с любов за силните любови и с болка за болките в тях - завършени и определящи всеки следващ ден; за свещеното, за черквата, за вярата в съществуването ни, за прераждането и вярата след смъртта. За завета. Признава за всички свои срещи с чудовища и определя себе си за такова: "Аз съм кошмарът на вашето стъклено щастие." Тя нищо не изопачава, никого не обвинява, не кълне, не хули, не обижда. Не в книгите, не в езика - от отражението в огледалото ни говори. Тя е нас и напомня защо сме се родили човеци. И че нищо човешко не ни е чуждо, не защото суетата ни привлича и суетата ни обезобразява. Защото ние сме суетата. Не философства с перифрази, а създава философия. И обича с всяка своя дума."
Симеон Аспарухов

Справедливо изглежда
Просто делничен ден
Среднощно
Изплакано стихотворение
Баща
Монолог пред едно куче
Земетръсно
На баир лозе
Погледни ме, Зографе
Дом
Преди да се събудя
Ако няма щурци
Родено в тъга
Нежелани издънки
Огънче?
Дъждовно
Поспи, Мария
Защото
И тъгата ще стане река
Пасторално
Гмуркане
Не ми казвай
Белите копита
Плавници
Светът не е за единаци
За световете ни
Целувката на лудостта
Търкул-търкул щастие
Гладното сърце обича шум
Сън
Бащината ми къща
Ако махнем тръните от розите
Двете с мама
Деменция
Детски дом
Монолог на една майка
Кардиостихотворение
Постеля от любов
Трябва само...
Аз само го записах
Чупливо стихотворение
Спасение
Обедняване
Пречупване
Безбог
Светулка
Обезлюдено
В очакване на празника
Неизбежно
Когато се върна
Не е от този свят
Блаженство
След лятото
Ръцете на художника
Още е лято
Вариации на любовта
Когато завържа посоките
Разчитане на йероглифи
Атавизъм
Сладък хляб
Имало някъде, някога
Приятели
Животът
Слънчева облачност
Неделята
Хайде!
Люлка
Сляпа неделя
Две думи
Въздух
С това