"Гуруто
Малко след като баща ми почина, празнувах четирийсетия си рожден ден. Сега, след като бях на четирийсет и бях преживяла смъртта на баща си, животът ми изглеждаше по различен начин. Идвах от семейство от средната класа, бях учила в един от водещите университети и десет години бях работила като журналист за един от най-големите вестници в страната. Бях изкарала магистратура по Бизнес администрация във факултета Уортън към Пенсилванския университет и по това време ръководех външните отношения в американска компания. Животът ми не можеше да се характеризира нито като изключителен успех, нито като пълен провал. Бях получавала стабилна заплата и достатъчно признание на работните си места, бях омъжена за мил и добър човек, работещ като държавен служител, и имах един син. Не се тревожех, че може да живея в бедност, но не живеех и спокойно, без притеснения, свързани с пари.
Обаче не живеех гъвкаво. Имах приятелки, чиито съпрузи бяха богати лекари или адвокати, или бяха получили наследство. Те живееха спокоен живот, а аз не можех да изхарча с лекота дори десет долара. Когато вестниците пристигаха, изрязвах купоните за супермаркета и се втурвах да купувам месо или риба с намаление, които магазинът изваждаше малко преди да затвори. Когато шофирах, винаги сравнявах цените на горивото в различните бензиностанции. Когато пазарувах неща за сина ми, винаги часове наред търсех в интернет най-ниските цени. Не приемах да купувам стоки с по-висока цена. Настоявах моловете или супермаркетите да ми връщат парите, като им изпращах касови бележки и после стоях на телефона с часове, докато не ги получа.
Въпреки че живеех икономично, заплатата изчезваше от банковата ми сметка. Вместо да имам финансова сигурност, аз само си отдъхвах с облекчение, когато нямах дефицит.Постоянно се чувствах изнервена. В живота си винаги бях жертвала настоящия ден за бъдещето. Но кога щеше да дойде бъдещето? Ако някой ме попиташе дали искам да продължавам да живея по този начин, щях да им отговоря непоколебимо: не!
Затова след смъртта на баща си започнах да търся най-добрия начин за забогатяване. Четях всевъзможни източници, използвах опита си като журналист и се срещах с експерти, за да ги попитам кои са най-добрите техники за натрупване на състояние, но всички те ми даваха един и същи отговор: стълбата към забогатяването бе рухнала.
– Както пише Пикетй , растежът на капитала е изпреварил растежа на икономиката. Колкото и усърдно да работи човек, вече не може да изпревари хората с наследство.
– Развитието на изкуствения интелект или роботите ще намали нуждата от работна ръка. Само шепа капиталисти ще забогатеят още повече, а обикновените хора ще стават по-бедни.
Търсенето ми ме срещна и с много млади хора. И те отчаяно търсеха отговорите на същия въпрос като моя.
– По-старите поколения казват, че заплатите им трябва да се пазят за след пенсионирането. Но аз не искам да жертвам младостта си в името на бъдещето.
– След като взема заплата и платя наема, вноската по студентския заем и ежемесечните разходи, не остава нищо. Да сключа брак и да имам деца, ще ми струва още повече. Не мисля, че в бъдеще ще мога да харча особено много пари за себе си или да си купя къща.
– Казват, че е все по-трудно да станеш богат: защо тогава все повече и повече хора забогатяватвнезапно? Каква е тайната им? Аз ще стана ли някога богат?
Накрая, след катосрещах разочарование накъдето и да се обърнех, ми казаха, че на света има само един човек, който със сигурност може да отговори на въпроса ми - "гуруто на богатите".
Като чух тази идея, щях да се изям от яд, защото десет години по-рано аз бях срещнала тази Гуру.
Към края на 2006-а година работех като журналист в съботно-неделния екип към един вестник, където търсех материал за новини, подходящи за леко четене през уикенда. По време на събиране на по чаша вино с други журналисти дочух историята за някаква "гуру на богатите хора" на име Со Юн Лий. Тази жена, с която всеки известен богаташ искаше да се срещне, бе едва на двайсет и няколко години и бе завършила престижен университет. На шест вече бе изучила класическото азиатско учение за предопределеността, което предсказва съдбата на хората въз основа на датата и часа на раждане, наречено "Четирите стълба". Твърдеше се, че е експерт по някои от най-значимите източни и азиатски класики и че е анализирала данни за хиляди хора, за да достигне до своето собствено проникновение. А всичките ѝ книги за богатството са попадали в списъка на най-продаваните заглавия.
– Еха! Звучи доста загадъчно. Разкажи ми повече за тази гуру - възкликнах аз.
Колегата ми отпи глътка вино и продължи да говори:
– Знаеш ли кое е най-загадъчното? Всеки, който я срещне, чувства, че е срещнал различен човек.
Като чух това, ме обзе любопитство. Той продължи с блясък в очите:
– Някои казват, че прилича на мъдър учител, други, че наподобява повече вещица, която омагьосва хората, а трети я наричат невинно момиче. Чух даже, че някои мъже се поддават на магнетизма ѝ и дори се прекланят пред тази Гуру. Естествено, Гуруто не им дава никакъв шанс.
– Наистина?
– Да. Но всеки, който я е срещнал, е съгласен с едно нещо. Всички казват, че животът им се е променил. Според тях били окрилени от късмет и нови възможности и накрая наистина забогатели.
Шестото ми чувство прошепна, че от това може да излезе страхотна история. Отчаяно исках да срещна тази жена и да разбера що за човек е. Ощекаточухразказа, си помислих, че ще се превърне в голям хит сред читателите. Обадих се, за да си насроча среща.
В деня на интервюто я чаках във фоайето на една сграда. И ето че не след дълго някой влезе през голямата стъклена врата. Има моменти в живота, които човек помни така, сякаш са се случили предния ден, с ярки спомени за атмосферата, въздуха и звука им. Никога няма да забравя първия миг, в който видях Со Юн.
В началото не видях добре лицето ѝ, но с един поглед разбрах, че това е Гуруто. Атмосфера около нея бе различна, дори бих казала мистична, сякаш обвита в ранна сутрешна мъгла. Това бе първият и единствен път, в който някой човек бе оставил у мен такова усещане. Нервна на подсъзнателно ниво, аз стоях замръзнала на мястото си, все едно се бях вкаменила."
Из книгата
Рейтинг: 9.00 / 3 гласа
