Една забравена легенда
Име старо, име вечно,
спиш тъй дълго, безконечно.
Събуди се, прогледни с духа си,
съживи мечти забравени с дъха си.
В лабиринта на нощта търсиш ярка светлина.
В сенките на омагьосана гора, виждаш ли всред призрачна мъгла,
фигури пламтящи, чеда на мрак
и тъмнина?
Дали царица с огнено лице ще изгрее,
за да изгори;
ще излезе от палата, там където
световете свършват?
Ще върви по пътища, пътеки и градини,
чиито тайни пътника не връщат?
Чуй ме! Там ще падне огън. Светът
ще изгори.
Миналото бъдещето неизвестно, в миг безкраен ще опожари.
Някога ще бликне река небесна
и безбрежна,
звездна ще е, но дълбока, безнадеждна.
Там където тя ще преминава,
всичко ще потъне в огън и забрава.
Някой ще държи в ръце огромно каменно сърце.
Само ако то се върне, там където
мястото му е и дръзне
да се съживи за да бъде светлина;
затупти и поиска любовта,
то тогава гората нашепвайки
магически слова,
ще се събуди за да чуе, за да зърне,
силата магическа,
съдбата си да преобърне и древна сила ще отключи,
с думи изтъкани от лъчи
и от кристални звуци.
Търсиш светлината там, където няма как да бъде.
Прегръщаш я, оставяш я магията ти да възвърне.
Следваш я, летиш, усещаш силата,
звездата.
Връзка забравена, предопределена
от съдбата.
Събудените спомени те викат
и шептят.
Необратими пътища ти предстоят.
Там, накъдето светлината те
отвежда.
Сърце едно очаква погубената
си надежда.
Самотница шепти, плаче, стене
в тъмнина.
Броди, търси и оплаква погубената, омагьосана гора.
Ще повика, името ти ще мълви
и в тишината на смъртта,
чуваш и замлъкваш, ти намираш стъпките ù във пръстта.
Те се губят, потънали в безмълвната нега,
невидими, бледнеещи и чезнещи
във самота.
Как се ражда мракът? Дали от
липсата на светлина?
Или светлината тъй те заслепява, че потъваш в непрогледна тъмнина?
И ако си с отворени очи широко, дали ще видиш твоето сърце?
Или ще трябва да копаеш в душата си дълбоко, за да черпиш светлина оттам с ръце?
Решението идва в миг, миг кратък или миг безкраен.
Всичко преобръща се и с вик съдбата тръгва, води те по път случаен.
Чутовни удари, камбанни, разтърсват каменно сърце.
Погубени души, изгнанни, скрити зад зловещото лице.
Горящите очи - очи добри,
разпръскват пламенни искри.
Скрито зад кристали черни, сърцето каменно гори.
Проклина и разкъсва с очи различни - сребърни и зли.
Там където аз съм, там бъди и ти.
Ако те повикам, чуй ме, стъпка направи.
Себе си ли ще намеря? Виждам през
очите ти.
Къде си? Аз търся теб. Усещам вкуса на сълзите ти.
Тези, които не могат да бъдат
разделени
Забравят минало, сега и бъдеще,
защото заедно са във вечността.
Там, където другите не стигат,
чакам теб. Ще дойдеш ти!
Там, където другите не виждат,
ще ме срещнеш, ще ме върнеш ти!...
Лида Пантелеева 
Рейтинг: 10.00 / 1 глас
