"Житието
- Но ако пишем само доброто – това ще е лъжа - рекох аз.
А брат Стойко ми отвърна:
- Когато се пише похвално слово за светия, се пише само доброто.
- Но това е защото светиите са чисти хора, те не са правили друго освен добро - рекох аз.
- Дали е така? Нима апостол Павел не гонеше християните? Нима учениците Христови не бяха грешници, преди да го срещнат? Нима Мария Магдалена не бе блудница - отвърна брат Стойко. И добави: – Всичко това го знаем, то е изповядано в началото, а после гледаме живота им, след като приемат Бог, който ги е направил хора. Ти вече си признал греха си в първите слова, сега останалите са за Светлината в душата ти.
- Хората трябва да знаят всичко за мен, нека ме съдят и по доброто, и по злото - рекох аз.
- Единственият, който съди, е Всевишният, а той е видял всичко. Няма нужда да му го записваме - рече брат Стойко.
- Аз имам твърде много грехове, за да ги крия. Не мога да напиша своето житие и да ги скрия. Нека хората ме знаят, нека знаят срама ми.
- Нима Исмаил Бей е сторил нещо лошо? – попита ме брат Стойко.
- Неизброими злини, кръв, унижения, страдания. Вие знаете всичко това.
- Аз знам, че откакто Рила планина стана твоя, народът видя добрина като при свободата, и християни, и мюсюлмани бяха щастливи, манастирите станаха по-големи, а никой разбойник вече не посмя да стъпи там, поне докато Исмаил Бей я закриляше. Аз това знам.
- Но преди това?
- Преди това Исмаил Бей имаше неизброими грехове, но тези грехове не са за това Житие. Ще отречеш ли, че е така?
И аз слушах този мъдър човек, и първом това, що каза, ме вцепени, но после го разбрах.
- А сега да запишем легендата, защото народът живее от хляб и легенди - каза ми брат Стойко."
Из книгата
Рейтинг: 9.20 / 20 гласа
