Хора и свраки. Разкази

Йордан Радичков Времетраене: 1:39 мин. Книжка люшкалка Фют Времетраене: 0:15 мин. Мираж Камила Лекберг, Хенрик Фексеус Времетраене: 0:50 мин. Умрях, за да живея! Росица Якобс Времетраене: 1:05 мин. Клара чете Пруст Стефан Карлие Времетраене: 0:59 мин. Случаят с белите пера Джаклин Уинспиър Времетраене: 1:16 мин. Заговорът на мъртвите Марин Георгиев Времетраене: 1:20 мин. Моята луда седмица с Тес Анна Волц Времетраене: 1:05 мин. Изгубено царство Серхий Плохий Времетраене: 1:03 мин. Личностите, които определиха нашата съдба Искра Баева Времетраене: 1:03 мин. Лили. История за българската естрада. Биография Георги Тошев Времетраене: 1:06 мин.

"Човекът представлява едно много дълго изречение, написано с голяма любов и вдъхновение, но пълно с правописни грешки."

Това е може би един от най-разпознаваемите цитати от цялото творчество на Йордан Радичков. Поради една или друга причина той заживява своя самостоятелен живот, откъснат от целия текст, озаглавен "За човека" от сборника "Хора и свраки". Цитатът продължава така: "Човешката Библия е съставена от тези именно изречения, писани с патос и пълни с правописни грешки. Тя тъкмо заради това е написана по този дивен начин и затуй се чете от всички с увлечение. Дори безграмотната сврака може да се види как стои върху някой препинателен знак посред безбрежната Библия и като гледа писмената, потъва в дълбок размисъл."

Именно тая безграмотна сврака ще кацне на бюрото на писателя, за да разкаже своите истории, поместени в сборника "Хора и свраки". С историите в книгата Йордан Радичков успява да обрисува цялото съществуване на човека, което бива неизменно съпъствано от живота на свраката и нейните мъдри макар и безграмотни прасврачи наблюдения. В "Хора и свраки" читателят ще намери още множество непреходни бисери, цитати и сентенции, от които е извезана всяка история в книгата.

Настоящото издание излиза с оригиналните илюстрации на автора, които са създадени специално за неговите сврачи истории. В тях свраката не само ще се диви на човешката Библия. Тя се оказва очевидец на създаването на света, на падането на Икар, тя прелита през Рая и напомня на човека за неговото детство и неговото минало. И не стига това, но Бог се обръща към нея за съвет как да създаде човека. Със своя сврачи акъл свраката ще покаже на Бог своето гнездо и по тоя модел ще бъде създаден човекът: "Наистина стана по мой образ и мое подобие, но като го гледам как е рошав, заприличва ми донякъде в главата на свраче гнездо. Дори аз, неговият сътворител, не зная в бъдеще какво ще се мъти в туй гнездо!"

На кого посвещавам?
За човека
За свраката
Допълнение към казаното за човека
Допълнение към казаното за свраката
О, мил роден край, о, сврако моя!
Имена
На разсъмване
Разкази на очевидци
Мярка за дължина
Кладенчета
Думи и думи
Орлето
Каменните костенурки
Умалителни имена
Много и нищо
Бедната църковна мишка
Крило
Цветя и треви
Глас
Хляб и лук
Как кукувицата снася яйцето си в сврачето гнездо
Смехова характеристика
Чичолига
Сътворението на света
Снежно поле
Чешма
Буболечка
Шега с муха
Битов прах
Акустичното гърне
Три мухи
Емилиян
Има ли в Рая свраки
Кой разговаря с мъртвите
Срещнато по пътя
Краката на змия
Скитащи думи
Снежна пряспа
Докато зяпаме
Балканът
Ай, драколо!
Миша година
Падането на Икар
Защо има луничави хора
Дивата патица
Сврачи сънища
Народни интереси
Хора и свраки