"Екатерина разпали огнището и сложи малко бакърче с вода над огъня. В къщата беше хладно, но Екатерина отвори прозореца, за да проветри, облакъти се на перваза и вдиша дълбоко студения мартенски въздух.
Развиделяваше се и софиянци вече щъкаха по заснежените улици. Дрипава старица, преметнала огромна бохча през рамо, тътреше крака покрай килната дъсчена ограда. Подмина я глутница измършавели кучета, която тичаше след магарешка каручка, натоварена с овчи кожи. На слънчево място в двора кокичетата се бяха показали. Идваше краят на зимата през 1891 година. Младата жена не забеляза знака на настъпващата пролет, защото мислите ѝ бяха другаде. Не можеше да се отърси от тревогата, нахлула в сърцето ѝ през нощта, а предстоеше и един от приятните моменти в ежедневието ѝ. След малко щеше да събуди двете си невръстни дъщери, за да изпълнят къщата със звънтящите си гласчета. Те още не ходеха на училище, но вече проявяваха черти на характерите си и имаха свои предпочитания. По-малката - Лора, беше по-капризна, обидчива и съзерцателна, а по-голямата - Виола, не спираше да бърбори и усмивката не слизаше от лицето ѝ. През есента щеше да тръгне на училище и непрестанно разпитваше какво се случва там. Когато се събуждаха, бяха най-любвеобилни. Прегръщаха майка си едновременно и отлагаха колкото могат повече ставането си. Още мъничко, на топло под завивките, гушнати в мама.
Тази сутрин вкусът на предстоящия щастлив миг се изплъзваше на Екатерина. Предишната вечер, на улицата близо до къщата им, бе извършено убийство. Няколко мъже стреляли по министър-председателя Стефан Стамболов, но вместо него убили министъра на финансите Христо Белчев. Съпругът ѝ Петко и Екатерина разбраха минути след изстрелите, когато улицата се изпълни със сеирджии и стражари. Потръпнаха от мисълта за вендетата, която щеше да последва и която можеше да застигне и тях, и някои от най-близките им хора.
Познаваха Стамболов повече от десет години и през първите няколко той беше между най-близките им приятели и чест гост в дома им. Даже не гост, имаше периоди, в които постоянно присъстваше. Възприемаше Каравелов като свой ментор в политиката и попиваше всяка негова дума, а нея засипваше с недодяланите си комплименти и ласкателства.
Екатерина не изпитваше симпатия към бившия революционер. От първия момент, в който го опозна, смяташе, че е необразован простак с мания за величие. Когато веднъж, без да ще, подслуша как разказва за безбройните си, крайно недостойни и примитивни любовни подвизи, тя окончателно се отврати от него. Признаваше, че когато заговори, има способност да предизвика симпатия към себе си, но когато мълчеше, личеше, че е човек, от когото може да се очаква всичко. Неведнъж го бе доказвал с действията си, но откакто зае министърпредседателското кресло, сякаш го облада зъл демон. Бившият хъш поет се нахвърли безцеремонно върху политическите си противници. Забрани публичните събрания, изтезаваше и интернираше свободомислещите. Беше подписал смъртните присъди на някои от най-близките си стари приятели, защото се опитаха да оспорят убедеността му, че трябва да се управлява чрез тирания.
Сега, след опита да го убият, сигурно щяха да паднат още глави на негови опоненти, а Петко Каравелов е един от най-видните измежду тях, може би този, когото Стамболов смяташе за най-голяма заплаха за едноличната си власт. Екатерина намрази, след като тя публикува осмиващи го политически фейлетони, които станаха много популярни. Не я напускаше мисълта какво отмъщение ще търси сатрапът. Не беше кой знае колко неочаквано, че се опитаха да го убият. Имаше много врагове. Както се изрази Петко: "Всякакви биха могли да бъдат тия вагабонти, дето са го стреляли". Той излезе рано сутринта, надявайки се по-скоро да разбере подробности за случилото се.
Екатерина сложи още една цепеница в огнището и замеси тесто за бухти. Виола и Лора много ги обичаха, искаше да вижда радост поне в техните очи. Живееха в стара едноетажна турска къща с три стаи освен гостната, в една от които спяха сестричките. По стените бяха залепени илюстрации от детски руски книжки. Спяха на по-широко общо легло, до което в обкован сандък слагаха дървените си играчки, а върху капака му парцалените си кукли. Докато будеше момичетата, Екатерина не им показа с нищо, че са я обзели страхове и мъчителни мисли. След закуската дойде ред на детските лудории, а тя се включваше в повечето от тях. Измисляше им забавни игри, в които играеха различни роли на приказни герои. Често обаче не можеха да се разберат на какво да играят. Така се случи и днес. Екатерина измисли игра, в която да не участва, защото трябваше да превежда разказ на Флобер за последния брой на списание "Библиотека св. Климент". Децата помръкнаха. Лора се гушна в скута на майка си, която тъкмо сядаше пред писалището, и увисна на шията ѝ. Тя растеше много слабичка, въпреки че се хранеше добре. Екатерина без усилие я вдигна на ръце и я отнесе в детската стая. Иначе строга, днес тя реши да изостави превода. Взе книга с приказки и трите се разположиха на леглото им. Момичетата мигом отново разцъфнаха. Много обичаха мама да им чете, защото тя променяше гласа си, като имитираше всеки от героите. Книжката беше на руски и Екатерина им зачете приказката за принцесата жаба направо на български. Правеше муцунки и наподобяваше всеки един от героите. Театрото разсмиваше двете деца и те слушаха развълнувани, когато някой почука на входната врата.
Денка - жената, която помагаше в отглеждането на децата, отвори и в салона се чу гласът на д-р Моллов. Той се грижеше за здравето на семейството, а напоследък Лора често се оплакваше от болки в стомаха и майка ѝ го бе поканила да дойде, за да я прегледа."
Из книгата