Храната като майка, тялото като дете

Храната като майка, тялото като дете Росица Петрова Времетраене: 1:19 мин. Изгубени връзки Йохан Хари Времетраене: 1:01 мин. Лекарят и душата Виктор Франкъл Времетраене: 0:59 мин. Вътрешният свят и неговото представяне Пол Холмс Времетраене: 1:21 мин. Вторият ренесанс Джоана Атанасова Времетраене: 1:20 мин. Да преосмислим интелигентността Рина Блис Времетраене: 1:17 мин. Бен и аз Ерик Уайнър Времетраене: 0:56 мин. Пълен курс номерология и астрология - книга 1: Номерология и карма Светлана Тилкова - Алена Времетраене: 1:13 мин. Добре дошли в магазинчето за магии Джеймс Р. Доти Времетраене: 1:10 мин. Свещена терапия - том 1 Зор Алеф Времетраене: 1:12 мин. Киселината диригент Дейвид Пърлмътър Времетраене: 1:22 мин. Стойте до децата си Гордън Нюфелд, Габор Мате Времетраене: 1:18 мин. Гори за мен Илона Андрюс Времетраене: 1:12 мин. Стоманена принцеса Рина Кент Времетраене: 1:19 мин.

Психоаналитични хипотези за храненето и хранителните разстройства.

В задълбочения си труд Храната като майка, тялото като дете Росица Петрова ни запознава - от гледна точка на психоанализата и нейните най-изтъкнати радетели - с представите ни за храната и тялото, за храненето и мястото му в структурите на психиката. С отношенията, които сме имали в детството с храната като такава и с психичната храна, получавани от майката, от нашите хранещи фигури. С травмите, нанесени ни от тях и от обстоятелствата в живота ни. С основните хранителни разстройства, техните причини и отражението им върху вътрешния ни свят. С много примери от практиката си на психотерапевт, на които прави подробен анализ, авторката ни подтиква да се вгледаме в себе си, в миналото и настоящето си, и да осмислим собствената си психична история. Книгата е предназначена за специалисти от областта на психотерапията, но и за читатели с интерес към тайнствената вселена на човешката психика.

Росица Петрова (р. 1959 г.) е магистър по социология, магистър по клинична социална работа, специализирала е психодинамична психотерапия в България и дълбинна психотерапия в САЩ, има богат, близо 25-годишен клиничен, експертен и преподавателски опит. Член е на Българската асоциация по психотерапия и на Американската асоциация по музика и образност. Има разработки и публикации по базисни терапевтични умения, терапевтични практики, дълбинна психотерапия и други.

"Настоящата книга няма за цел да покрие всички въпроси, свързани с храненето и връзката ни с тялото. На много от тези въпроси е посветена разнообразна литература. Книгата разглежда съвсем тясна и специфична тема: как уникалната връзка с храната, която поемаме, и с тялото, в което живеем, се основава на също така уникалните връзки, които изграждаме от най-ранно детство с родителите си, с останалите хора и със света като цяло. Най-вече с фигурите, които ни хранят.

Връзките, които изграждаме с другите в нашето детство, както знаем, често остават несъзнавани. По същия несъзнаван начин те оформят скрити механизми, отнасящи се до нашата връзка с храната или до отношението ни към тялото. Това, което става с нас, докато се храним, в голямата част от случаите остава несъзнавано. Приемаме храната по различен начин. Попаднали сме в трудна ситуация и несъзнавано се надяваме да ни дойдат повече сили; несъзнавано изпитваме радост или чисто удоволствие; ядосани сме и несъзнавано искаме да се утешим и успокоим; не осъзнаваме, че ни е скучно, и разчитаме храната да ни разнообрази; несъзнавано искаме да зарадваме някого... Или това е важен за нас ритуал... Храненето не само ни снабдява с хранителни вещества, но изпълнява и специфични функции в нашата психика: подкрепа, удоволствие, утешение, успокоение, разнообразяване, забавление, задължение, контрол...

А когато не изпитваме истински глад, храненето изпълнява главно тези наглед допълнителни функции. Понякога отчасти ги осъзнаваме, понякога нямаме никаква представа за тях. Връзката ни с храната се е оформила много рано, през първите месеци и години от детството, когато сме създавали началните си взаимоотношения със света. Често остава несъзнавана и връзката ни с тялото. Може да не се замисляме много за него, както често правим това и с храната. Можем да си живеем в тялото, да очакваме то естествено да изпълнява телесните си функции. Заедно с това, всеки от нас може да има специфична несъзнавана връзка с него. Приемаме несъзнавано тялото си като слабо, безсилно; или, напротив, за нас то е силно, героично, справящо се с всички изпитания; изобщо не отчитаме, че имаме тяло; несъзнавано възприемаме тялото си като уязвимо към неразположения и болести, като възможен обект на инциденти; не отчитаме, че то има нужди, нито какви; несъзнавано желаем да ни се подчинява...

Несъзнаваната връзка с тялото също изпълнява различни функции в психиката: преживяването на слабост, безсилие, сила, героичност, уязвимост, застрашеност, болест, липса на телесност, независимост от телесните нужди, контрол над тялото... Специфичните ни взаимоотношения с тялото също се създават в ранна детска възраст, когато се оформя връзката ни със света около нас.

Книгата разглежда как се изгражда в детството тази несъзнавана връзка с храната и с тялото. Несъзнаваните процеси, които се случват в психиката ни, могат да се вписват естествено в живота ни, да ни позволяват да порастваме, да се развиваме и да остаряваме спокойно и здравословно. Те често са такива, каквито са, и ние живеем с тях. Това се отнася и до отношението ни към храната и тялото. Поради тази причина не можем да кажем, че има сами по себе си правилни или неправилни представи, нагласи, поведения, свързани с храненето, с отношението ни към тялото, независимо дали са съзнавани, или не, а само такива, които ни помагат да сме здрави и да се развиваме пълноценно, или такива, които пречат на здравето и на нашето развитие.

Кога забелязваме липсата на добра връзка с храната? Тогава, когато посягаме към храна без истински да сме гладни. И се чудим защо. Или имаме усещане, че нямаме естествена връзка с храната. Или по-силното и неприятно усещане, че не зависи много от нас самите с каква храна, в какви количества и колко често се храним. Или направо имаме усещането, че нямаме контрол нито над храненето си, нито над себе си като цяло. Тежко ни е, преяждаме, разболяваме се... Или отказваме храна, лишаваме се от нея и пак се разболяваме. Опитваме се да променим храненето си към по-добро, спазвайки диети или определени предписания за здравословно хранене. Те може да са помогнали на наши близки, но не и на нас. Може да сме чели книги, посветени на храненето, които специално са ни били препоръчани. Но при нас диетите или системите за правилно хранене не са подействали и ние нямаме отговор на въпроса защо те действат при други хора, а при нас - не.

Такъв тип несъзнавана проблемна връзка с тялото също може да се прояви по специфичен начин. Може да изпитваме сложни или смесени чувства към тялото си. Може да ни обърква с различните си реакции, може да не разбираме какво иска. Може да му се сърдим, да имаме усещането, че ни предава, че не ни се подчинява... Като дете в пубертета: ние искаме да бъде послушно, а то иска да отстоява собствените си желания. И ние се чувстваме като провалил се родител, който не може да се справи с детето си, в случая - с тялото си.

Проблемната ни връзка както с храната, така и с тялото, се дължи на вътрешни конфликти, на объркани, неизяснени и неразрешени взаимоотношения между тялото, храната, храненето и останалата част от нас самите. Ако не сме наясно каква точно роля играе храната за нас в определен момент, то трудно можем да си отговорим на въпроси, свързани с това защо, как и колко се храним. И ако имаме проблем, ще е по-трудно да го разрешим. Така е и с тялото - ако не сме наясно какви отношения имаме с тялото си в един или друг момент от живота си, не можем да разберем как точно те ни влияят, объркват или ограничават.

За всеки от нас тези несъзнавани процеси, свързани с храната и тялото, протичат по много индивидуален начин. Размислите, представени в книгата, са някакъв вид обобщение на мои наблюдения по време на работата ми като психотерапевт. Струва ми се обаче, че всеки, който се докосне до темата, така както е описана в настоящата книга, ще я ползва като основа за собствените си разсъждения и те ще са различни във всеки конкретен случай. В книгата описвам голям брой случаи от практиката си, свързани с темата..."
Из книгата

Колибри ООД
София, 1000
ул. Иван Вазов 36
colibri@colibri.bg

Увод
Психичните представи за храната и тялото

• Потокът от преживявания, свързани с тялото и храната
• Потокът от представи, които му съответстват
• Противоречиви, съзнавани, несъзнавани, изтласкани, заредени със силна енергия, появяващи се отново представи за тялото и храната

Представи за храната и тялото в структурите на психиката

• Връзката с реалността
• Психичните структури, мястото на представите за храната и тялото в тях
• Психичните структури и вътрешните ни конфликти, естествени или травматични
• Свързаните групи от представи за тялото и храната

Свързващи психични образи на храната и тялото

• Свързващите психични образи като компромисно съчетани съзнавани и несъзнавани групи от представи около наш психичен конфликт. Стурктурата им
• Травматичният свързващ образ на храната или на тялото - непреработен, траен, отчетлив, капсулиран в психиката
• Символи и свързващи образи на храната в тялото

Ранното възникване в психиката на свързващите образи на храната и тялото

• Автоеротизмът, първичният нарцисизъм, обектната любов по теорията на Фройд и възникването на свързващите психични образи
• Оформяне на свързващ образ на тялото, на орган, на симптом... На свързващ образ на Аза, на частичен или цялостен обект, на храната като обект на храненето
• Обектните отношения през теорията на Клайн и възникването на свързващите психични образи

Свързващият образ на тялото като "дете"

• Свързващият образ на тялото в естественото развитие - интегриран, разтворен в свързващия образ на Аза
• Травматичният свързващ образ на тялото - отчетлив, капсулиран в психиката
• Като непреработена, неинтегрирана детска част в рамките на Аза
• Като едно "изоставено, тъжно или гладно дете"
• Болести на тялото като "дете"
• Грижата към тялото като "дете"

Свързващият образ на храната като "майка"

• Свързващият образ на храната в естественото развитие
• Травматичният свързващ образ на храната - отчетлив, капсулиран в психиката
• Свързващият образ на храната може да остане разцепен, неинтегриран, непреработен... Символизиран като една "контролираща", изискваща или наказваща "майка"
• Как да се отделим от храната като "майка"

Свързващият образ на храненето. Храната като "майка", тялото като "дете"

• Хранене и "психично хранене". Свързващият образ на храненето
• Необходимостта от баланс в защитните механизми, интроециращи "навътре" и проециращи "навън"
• "Обектен метаболизъм"
• Непреработените интроекции - храната като външен, несмлян, непреработен обект, храната като "майка"
• Проекциите върху тялото като външен обект, върху тялото като "дете"
• Свързващият образ на храненето
• Естествени и травматични свързващи образи на храненето
• Проявления на храненето
• Хранене и заболявания
• Хранителни разстройства

Благодарности
Библиография