И така, призраци никога повече не се появиха, но до края на живота си той неотклонно следваше принципа да си няма вземане-даване с тях. А за него се разнесе мълва, че ако някой изобщо има представа как най-подобаващо трябва да се отбележи една Коледа, това е именно той, мистър Ебенизър Скрудж. Дано това би могло да се припише и на нас, на всеки от нас! И тъй, както бе отбелязал и Малкия Тим, нека Бог благослови всички ни! ... |
|
Мнозина писатели считат, че най-добрите, въздействащи и стойностни литературни произведения са историите с тъжен, драматичен и дори трагичен характер, които са способни да ни разчувстват, трогнат и разтърсят, да оставят ярка следа в съзнанието ни. Та нали най-запомнящите се моменти в живота са именно тъжните и трагичните? Може би затова най-известните и значими пиеси на Шекспир са неговите трагедии, а мрачните и драматични приказки на Братя Грим и Андерсен продължават да владеят въображението ни. Настоящият сборник включва избрани разкази на майстори на перото като Антон Чехов, Ги дьо Мопасан, Джек Лондон, Лев ... |
|
Книгата е част от колекция "Върхове" на издателство "Изток - Запад". ... "– Къде беше, малка маймуно? – каза мисис Джо, като тупна с крак. – Казвай направо къде беше, докато аз се измъчвах от страх и тревоги, инак ще те измъкна от ъгъла ти, ако ще да сте петдесет пиповци и петстотин гарджъровци! – Бях на гробищата – казах аз от мястото си, като плачех и се потривах. – На гробищата! – повтори сестра ми. – Ако не бях аз, отдавна щеше да бъдеш на гробищата. Кой те отгледа с двете си ръце? – Вие – казах аз. Но аз гледах унило огъня и не слушах вече думите ѝ. Защото в злобно святкащите въглени ... |
|
Сюжетът на романа запознава читателя с малката Нел и нейния дядо, които живеят и се препитават в скромен антикварен магазин в покрайнините на Лондон. Заради безразсъдството на стареца обаче двамата губят дома си и са принудени да поемат по пътя на скитническия живот в индустриална Англия. Невръстната Нел отрано се сблъсква с враждебността на заобикалящия я свят и постепенно съзрява, докато се справя с всевъзможни изненади и трудности. В това принудително пътешествие открива различните лица на действителността - и ужасните, и очарователните, а читателят се потапя в неимоверно пълнокръвна картина на епохата и попада сред ... |
|
Книга четиридесет от поредицата "Златни детски книги". ... Подобно на самия Чарлз Дикенс, главният герой - Оливър Туист, израства в нищета. Той не познава родителите си, принуден е да отрасне в приют за сираци, а гладът и побоите са негови неразделни спътници. Въпреки многобройните несгоди, Оливър Туист успява да съхрани доброто си сърце. Когато успява да избяга в Лондон малкото момче попада в компанията на джепчии и крадци, водени от хитрия Фейгин. След много премеждия Оливър узнава тайната на своя произход и намира истински приятели. ... |
|
Illustrated by Kay Dixie. ... "Oliver stared round the dirty room. There was a rope tied across one corner of the room. Many brightly-coloured silk handkerchiefs were hanging over the rope. Fagin smiled again."My handkerchiefs are pretty, aren't they, Oliver?", he said. "And they're all waiting to be washed!"To Oliver's surprise, all the boys laughed." From the Book This book is in British English. Here you can find: extra grammar and vocabulary exercises; notes about the life of Charles Dickens; points for understanding comprehension questions; glossary of difficult ... |
|
"Оливър Туист" е първата книга в английската литература, в която главен герой е дете. Това е и втория роман на Чарлз Дикенс, който му нови световна слава и по него са направени анимационни филми, телевизионни и игрални филми и мюзикъли. В основата на сюжета му е истинската история на сирачето Робърт Блинко, живяло по времето на автора (1792 - 1860). Момчето расте в сиропиталище и е принудено да работи от 7-годишна възраст. Съдбата му заедно с новоприетия закон за децата в неравностойно положение са вдъхновили Дикенс да създаде този бестселър, който и до днес трогва със сарказма и иронията над обществените ... |
|
"-Тук има много книги, нали, мое момче? - каза мистър Браунлоу, като забеляза любопитството, с което Оливър разглеждаше рафтовете, стигащи от пода да тавана. - Наистина са много, сър - отвърна Оливър. - Ако се държиш добре, ще ти дам да ги прочетеш - каза любезно старият джентълмен. - И това ще ти хареса повече, отколкото да гледаш кориците им - поне относно някои от тях, тъй като има книги, чиито корици са най-хубавото им нещо. - Предполагам, че такива са тези дебели томове, сър - каза Оливер, като посочи към няколко тежки книги с доста позлата по обвивките. - Не винаги най-тежки са дебелите книги - осведоми го ... |